В Закона за регионалното развитие няма да се определят административни центрове на районите. Предвижда се да могат да бъдат определени градове, в които да се осъществяват функции по планиране, програмиране, ресурсно осигуряване, наблюдение и оценка на регионалното развитие. Това е един от акцентите в подготвения проект за изменение на Закона за регионалното развитие. С него се предлага нов териториален обхват и вариант с четири района – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски район.
Това съобщи при участието си в Годишната среща на местните власти министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. В дискусията на тема „Общините и държавата в съвместно управление на територията“ участваха също началникът на Дирекцията за национален строителен контрол Иван Несторов и изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър Виолета Коритарова.
Нов момент ще има и при организацията на управление на регионалното развитие, съобщи още регионалният министър. Предлага се въвеждане на двустепенен модел на управление на регионални съвети за развитие в регионите, който ще включва управленски и експертно-технически състав. Правомощията им ще бъдат разширени. Те ще изпълняват функции за изпълнението на програми, съфинансирани от ЕС, включително по отношение на съгласуване, избор и оценка на проекти в изпълнение на плана за регионално и пространствено развитие на региона при делегиране на функциите от съответните управляващи органи на оперативните програми. Предлага се отпадане на областните съвети за развитие. Конкретните механизми за осъществяване на предложените промени ще бъдат изяснени в правилника за прилагане на закона, който ще бъде готов шест месеца след публикуване на закона. Предстои предложението за изменение на закона да бъде подложено на обществени консултации и междуведомствено съгласуване.
Промяната на модела за регионална политика се изпълнява с подкрепата на Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, съгласувано с Европейската комисия, каза Петя Аврамова. Тя допълни, че трябва да се промени подходът и да се опитаме да мислим в малко по-глобално, да мислим за регион и проблемите и развитието на региона. Вече всички са мобилни и при едни добри пътища в даден регион можем да планираме дейности, които да доведат до неговото икономическо развитие и то да се планира по-добре, посочи регионалният министър.
По-доброто състояние на инфраструктурата в Северна България ще даде възможност за отпушване на инвестиционния процес и търсене на работна ръка от инвеститорите, като трябва да се работи и за подобряване на професионалното образование, каза още Петя Аврамова.
Одобрени са кадастралната карта и кадастралните регистри за над 73 000 кв. км, представляващи почти 66% от територията на страната. Набраната информация обхваща 13,6 млн. недвижими имота, съобщи инж. Виолета Коритарова. Кадастърът е покрил всички областни градове, 124 общински центрове и 671 други населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициите, включващи Черноморското крайбрежие и планинските курорти.