Франсис Фукуяма (на английски: Francis Fukuyama) е американски социолог, политолог, политикономист и писател от японски произход, неоконсерватор. Фукуяма е известен най-вече с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление. Следващата му книга, „Социалните добродетели и създаване на възход“ (1995), обаче показва промяна на позицията му, че културата не може да бъде отделена от икономиката. Фукуяма е свързан и с възхода на неоконсервативното движение, от което след това се дистанцира. През 2008 г. подкрепя изборната кампания на Барак Обама. От 2010 г. работи в Центъра за Демокрация и Законност при университета Станфорд.

Йошихиро Франсис Фукуяма е роден на 27 октомври 1952 г. Франсис израства в Манхатън като единствено дете в семейството, имал е малък контакт с японската култура, и не е изучавал японски. Получава бакалавърска степен по „Класическа филология“ (класическа филология и странознание) в Университета „Корнел“ в Итака, щата Ню Йорк, където изучава политическа философия. Защитава в Харвардския университет, Кеймбридж, щата Масачузетс, докторска степен по политология, посветена на съветските заплахи за намеса в Близкия изток под ръководството на Самюъл Хънтингтън.

В своята книга „Краят на историята и последният човек“ Фукуяма защитава тезата, че либералната демокрация е „крайна точка в идеологическата еволюция на човечеството“, „финална форма на човешко управление“, лишена от фундаментални вътрешни противоречия, които биха довели до разпадането й. Според него идеалът за либералната демокрация не подлежи на усъвършенстване. Тя се основава на родствените принципи на свобода и равенство, от непълното осъществяване на които следват и нейните проблеми. Срещу оптимистично-еволюционния сценарии на Фукуяма са отправени четири основни критики:
– Исляма като препятствие пред демокрацията.
– Проблема за демокрацията на международно равнище.
– Автономността на политиката.
– Непредвидените последици от технологията.