fakti.bg

За разлика от „жигулите“ запазени модели на някогашния АЗЛК („Автомобильный завод имени Ленинского комсомола“) практически не са оцелели. Жълтият седан от снимките обаче е изключение. Произведен е през 1983 г., но е изминал едва 2 027 км и се намира в състоянието, в което е слязъл от конвейера.

„Москвето“ е имало само един собственик – възрастна жена от Днепропетровск. Прекарало е последните 36 години в гараж и е карано изключително рядко.

Седанът е боядисан във фирмения цвят на АЗЛК „Мимоза“, използван в периода 1981-1984 г. Каросерията е в безупречен вид. Няма и помен от корозия, а на предната престилка са се запазили дори остатъци от хартиени етикети.

Производството на Москвич-2140 започва в края на 1975 г. и до края му през 1988-а инженерите на АЗЛК постоянно се опитват да го усъвършенстват. В това има известна ирония, тъй като именно по негово време автомобилистите у нас започнаха да „дешифрират“ транскрибираното име на завода като „Ах, Защо Ли те Купих!“.

Тази конкретен автомобил най-вероятно е сглобен в средата на 1983 г. Това личи от металния декоративен кант в уплътнението на задното стъкло, което изчезва през декември същата година.

Колата е оборудвана с 1.5-литров четирицилиндров двигател УЗАМ-412 с мощност 75 к.с. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 19 секунди, а максималната скорост е 140 км/ч.

Жълтата „капсула на времето“ е обслужена профилактично с нови работни течности. Сменени са акумулаторът и гумите, но нищо повече. Въпреки това „москвето“ пали веднага във всякакво време, двигателят работи плавно и стабилно, а скоростите се превключват меко и точно. Единственият минус е спирачната система, която се нуждае от профилактика.

В багажника все още стоят оригиналната сервизна книжка, упътването за радиото и тъмни очила от времената на СССР, както и аптечка с лекарства от онази епоха. Има и пакет с допълнителни колани за задните седалки, които собственикът очевидно трябва да монтира сам.