3.23% е най-високата доходност на универсалните пенсионни фондове, които управляват парите за втора пенсия на родените след 1959 г. Четири от деветте фонда влошават резултатите си от инвестиционната си политика по отношение на вложените в тях средства, като най-ниската доходност е 0.38%. Дори доброволните фондове, които имат най-голяма свобода в инвестициите си, не успяват да надхвърлят 3.28% доходност, като при тях почти всички влошават резултатите си.

Това показва статистика на Комисията за финансов надзор за доходността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, която касае първите 9 месеца на 2019 година. Данните отразяват промените в периода 29 септември 2017 година – 30 септември 2019 година на годишна база, пише в. „Сега„.

Още миналата седмица социалният министър Бисер Петков каза на изслушване на ниво комисия в парламента, че има проблеми с ниското натрупване по партидите за втора пенсия и, че доходността е значително по-ниска от осигурителния доход. Петков цитира данни за доходност от около 1,5% и беше поправен от Даниела Петкова от ПОД „Доверие“, че за целия период на съществуването си фондовете са постигнали 4% доходност и при 15 млрд. лв. в тях в момента са прибавили около 3 млрд. лв. към вноските на хората.
„Към момента всички пенсионни дружества имат положителна доходност и има около 2 млрд. лева приход, парите са налични и увеличени и трябва да се спрат спекулациите, че този доход не покрива инфлацията за периода“, коментира през уикенда Петкова пред „Дарик радио“. За годините на задължително осигуряване във втория стълб – от 2002 година до края на септември 2019 година, дружествата са прибрали 1.472 млрд. лв. от такси и удръжки според статистика на КФН.

От края на миналата година среднопретеглената доходност на универсалните фондове се движи под 2%, след като част от фондовете обявиха отрицателна доходност за първи път от 2014 г. След това започна слабо възстановяване, но пазарът е далеч от това, което постигаше дотогава. На годишна база за периода 29 септември 2017 година – 30 септември 2019 година само три фонда постигат над 2% доходност – „Съгласие“ с 3,23%, „Топлина“ с 2,76% и „ЦКБ-Сила“ с 2,72%. При два от тях обаче – „Съгласие“ и „Топлина“, резултатите са по-лоши спрямо предходния отчетен период – 30 юни 2017 година – 28 юни 2019 година. Двата фонда с най-голям дял от пазара – „Доверие“ и „Алианц България“, имат съответно 0,94% и 0,53% доходност към 30 септември. С най-нисък резултат е „Бъдеще“ – 0,38%.

Любопитно е, че доброволните фондове, които имат по-голяма свобода на инвестициите и по принцип имат значително по-висока доходност от универсалните, при някои компании сега отчитат даже по-ниски резултати от универсалните. При „Доверие“ например резултатът се понижава почти наполовина от този за предходния 24-месечен период – от 1,41% към 30 юни до 0,79% сега. При два доброволни фонда – „Бъдеще“ и „Пенсионносигурителен институт“, има и отрицателна доходност, като вторият пада на минус 2.49%. Само преди две години ситуацията изглеждаше много по-добре. В края на 2017 година например всички универсални фондове имаха над 3% доходност, част от тях постигаха над 6%, а доброволният фонд „Пенсионноосигурителен институт“, който сега е с най-голям срив, тогава обявяваше 8,58% резултат.

В универсалните фондове за втора пенсия вече се осигуряват 3 780 919 българи. Средно те имат в партидата си 3 385.56 лв. към 30 септември. При мъжете сумата е 3 547.11 лв., а при жените – 3 214.22 лв. Във възрастовата група 55 – 59 години, за която най-много се говори тези дни – първите хора, които ще се пенсионират с две пенсии, натрупаното е средно 4194.53 лв., като жените имат 4146.82 лв., а мъжете – 4242.97 лв.

В тази група има близо половин милион осигурени – 446 738 души. Според разчети, представени преди година от социалното министерство, голяма част от тези хора ще получават нищожни суми от втория стълб. Половината от тях няма да имат право на пожизнена втора пенсия заради малките натрупвания. 70% от хората, които ще се пенсионират в периода 2021-2027 г., ще получават под 50 лв. на месец. 55% от тях ще получават най-много до 30 лв. Едва 20% от пенсионерите в тези първи години от фазата на изплащане от втория стълб ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв. Срещу това обаче държавната им пенсия се намалява с 20% заради коефициента на редукция, за който сега всички експерти настояват да бъде коригиран. Така много от тези хора ще получават две пенсии, но общата сума ще е по-ниска, отколкото ако се бяха осигурявали само в НОИ.