Роден е на 30 април 1964 г. в София, в семейството на геодезист картограф и математичка. Кръстен е на своя дядо, който е основал хор „Кавал“.

Певецът бързо се налага на българската музикална сцена. През 1991 година се дипломира в Консерваторията в София, във вокалния факултет със специалност поп музика. Участва в много прояви в Българското национално радио и телевизия.

През 1992 и 1994 година е най-продаваният изпълнител в България. Издава три албума в една година. Първият се казва „Другият“ – издаден на касета и главно с негови авторски пиеси. Вторият албум, „Джаз и блус“, включва кавър версии на песни на добре познати поп и джаз изпълнители. Третият албум – издаден на касета и CD, е дует с известния български пианист Румен Тосков. Реализира поредица от албуми, сред които и „Васил Петров пее Гершуин“. На първите български национали награди „Орфей +“ Васил Петров е избран за най-добрият мъжки глас на годината. Печели и награда в три категории – най-добър мъжки вокал, най-добър хит на годината, най-добър албум на годината за „Другият“.

През 2014 г. Васил Петров представя 12 свои картини в мраморното фоайе пред Първо студио на БНР по случай 50-годишния си юбилей.

Всички те са авторски графики, абстрактни и не изразяват нищо конкретно. „4 – 5 от тях са от последните месеци и са обвързани с подготовката и записите на новия ми диск „Васил“, споделя певецът. Разказва, че започнал да си драска разни неща, когато му ставало скучно в часовете по гражданска отбрана и допълва: „Имам приятели художници, които ме убеждаваха, че трябва да покажа рисунките си. Аз обаче мислех, че ако видят бял свят, ще загубя интерес към рисуването. Много ми помагаше Панчо Малезанов, даваше ми съвети. Имам доста творби, някои са продадени“.