„Цар Симеон [категорично и многократно] е заявявал, че при напускането на страната той, Царица Йоанна, Княгиня Мария-Луиза и леля му Княгиня Евдокия получават единствено и само по 200 долара всеки, общо 800 долара от тогавашните власти.“ Това се казва в опровержение от името на Секретариата на Цар Симеон II във връзка с интервюто на адвокат Пламен Ранчев, председател на временната парламентарна комисия за царските имоти в 40-ото Народно събрание, цитирано от „Капитал“. Интервюто, озаглавено „Късно е вече за закон за царските имоти“, бе публикувано в бр. 35 на „Капитал“ и на сайта capital.bg.
Публикуваме пълния текст на опровержението на секретариата на г-н Сакскобургготски, както и онази част от интервюто, за което се отнася.

Опровержение от Секретариата на Цар Симеон II:

По повод публикацията във вестник „Капитал“ от 30 август 2018 г. на журналистката Мирела Веселинова със заглавие „Пламен Ранчев: Късно е вече за закон за царските имоти“,сме упълномощени от Н.В. Цар Симеон да заявим следното:
Относно твърдението в интервюто на г-н Пламен Ранчев, председател на Комисията за царските имоти в 40-тото Народно събрание, че Царското семейство е получило милиони при екстрадирането му от България през 1946 г. като обезщетение за незаконно отнетото му имущество, категорично и многократно Цар Симеон е заявявал, че при напускането на страната той, Царица Йоанна, Княгиня Мария-Луиза и леля му Княгиня Евдокия получават единствено и само по 200 долара всеки, общо 800 долара от тогавашните власти. Те заминават за Египет, където е бащата на Царицата италианският крал Виктор Емануел III. Там преживяват, благодарение на родителите на Царица Йоанна, които помагат финансово на дъщеря си и нейните две невръстни деца.
В своята автобиографична книга Цар Симеон разказва как комунистическата пропаганда в онези години е разпространила, че българската държава е отпуснала 20 милиона лева за образованието на младия цар.
За първи път категорично опровержение на тези клевети Негово Величество прави в свое интервю пред американската телевизия NBC през 1959 г. като казва, че през 1946 г. България едва ли е разполагала и с 2 милиона в брой. Ако им бяха дали средства, Царското семейство е нямало да мизерства петте години в Александрия.
За толкова години никой не е намерил доказателства за направени банкови преводи. Смехотворна лъжа е, че агенти на Държавна сигурност са носили куфарчета с пари на Царя. Ако не беше скандално това твърдение, можеше да се допусне, че е първоаприлска шега.
Както винаги е заявявал Негово Величество, хората не трябва да се поддават на слухове, а само на проверени факти.
Тиражирането на подобни неистини с цел манипулиране на общественото мнение, Царят счита за умишлено и целенасочено и адвокатите му вече проучват основанията да защитят правата му по съдебен ред за разпространяване на нагли клевети.
––––

Пламен Ранчев: Има решение на МС от 1947 г. да им бъде изплатено и обезщетение от 5 млн. златни лева, БНБ не ни отговори дали парите са били изплатени

От интервюто:

„Когато царското семейство е екстрадирано през 1946 г., на тях им е дадено правото да вземат определено имущество, пари, злато и ценности. Същевременно има решение на МС от 1947 г. да им бъде изплатено и обезщетение от 5 млн. златни лева за имотите, които са им отнети със закона. Защото целта на този закон е да се обявят за държавна собственост всички имущества, които след време може да се открият тук или по света, включително банкови сметки, трезори и т.н. Това решение на МС бе получено от комисията по царските имоти през 2006 г. заедно с много други документи, които събирахме от всички институции. Не можехме да разберем обаче дали тези пари са били изплатени, аз поисках информация от БНБ, но оттам отказаха да ни я дадат. Затова и този въпрос не е коментиран в доклада. Имам основание да смятам, че тези пари са били изплатени, защото финансовите взаимоотношения на Симеон и държавата не са приключили дотук, а са продължили и по време на изгнанието му.

Моите частни проучвания показват, че българските власти са продължили да обслужват него и фамилията след екстрадирането, включително и с издръжка, която е била плащана от една секретна извънбюджетна сметка към МФ до 1989 г. Знае се даже кой е носил куфарчето с доларите през последните години, за да не остават документални следи. Последният, който е правил тези „доставки“ и е поддържал контакти с царя, е бил висш дипломат и офицер от разузнаването.“