В пет поредни дни колегите от Glas.bg разказват за мъката на хората от забравения Белене. Хората, които така и не са загубили своята надежда. Пет поредни дни екипът ни ще ви накара да потънете в един сюрреалистичен свят и ще ви разходи из пустите места на родния Припят. Ще ви разкажем и историите на онези, видели ужаса от трагедията в Чернобил. Едни различни истории, които звучат с почти еднакъв глас. Наричат го българският Припят. Мястото, забравено от Бога, в което живее последната надежда, мястото, където шепа възрастни хора мечтаят нещо да се случи. Но какво?

Големи надежди бяха, но нищо не стана, а сега е пълен ужас. Тока описват обрата с планираната, но непостроена Втора атомна централа, жителите на Белене. През 1985 г. тук идват над 10 000 души от цяла България, които трябва да участват в строежа на АЕЦ.

„За тях се строяха и тези блокове. Сега те са изоставени, наоколо скитат лисици и чакали, гъмжи от комари“, обясняват местните хора. Тюхкат се, че толкова бетон се е налял нахалост. „Можеше поне в зарязаните сгради един старчески дом да направят за такива като нас“, добавя пенсионерка.

Обнадеждили се за кратко преди десетина години, когато тръгнала приказка, че централата все пак ще се строи. После обаче отново всикчо замряло.

Вижте изповедта на хората от града призрак: