На Луната се намира един от най-големите в Слънчевата система кратери, получени вследствие на сблъсък с астероид.

С диаметър от 2500 километра, басейнът Южен полюс-Ейткън покрива почти една четвърт от повърхността на далечната страна на Луната и ново проучване, публикувано в списание Geophysical Research Letters открива, че под него се намира нещо масивно.

Това не може да се види от Земята, но чрез детайлни измервания от апарати, обикалящи около Луната, изглежда че под кратера се намира нещо много голямо, защото предизвиква гравитационна аномалия.

„Представете си да вземете купчина метал, пет пъти по-голяма от Големият остров на Хавай (около 50 хил. кв. км близо половината от площта на България) и да го заровите под земята“, обяснява геофизикът Питър Джеймс (Peter James) от Университета Бейлър. „Това е приблизително масата, която открихме“.

Аномалията е разкрита в два пакета от данни. Първият е от мисията на НАСА GRAIL, двойка кораби, обикалящи в орбита около Луната, които картографират лунното гравитационно поле през 2011 и 2012 и опитват да обяснят вътрешната структура на спътника.

Тези данни подсказват гравитационната аномалия, както и че басейнът има по-висока от средната плътност, в сравнение с останалата лунна повърхност, което екипът отдава на състава на повърхността, богат на желязо.

Но когато учените сравняват тези резултати с данните за лунната топография, събрани от кораба на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter, се оказва нещо друго – маса от около 2,18 квадрилиона тона (число с 15 нули), простираща се на повече от 300 километра дълбочина под повърхността.

^{Peter James, Ph.D. доцент по планетарна физика. Кредит: Baylor University.}

Според учените тази маса притегля дъното на басейна навътре с повече от 800 метра или 10% от цялата му дълбочина, което обяснява защо дъното е вдлъбнато, което досега е обяснявано със свиване.

„Едно от обясненията за тази огромна маса е, че металът от астероида, формирал кратера е все още вплетен в мантията на Луната“, смятам Джеймс.

Според компютърните симулации, ако условията са подходящи, ядрото от желязо и никел на астероида може да се разпростре в горната част на мантията между ядрото и кората на Луната. Възможно е точно това да се е случило преди 4 милиарда години, когато астероидът се е ударил в Луната, създавайки кратера.

„Изчислихме, че ако ядрото на астероида ударил Луната не е компактно, то може да остане в мантията и до днес, вместо да „потъне“ към ядрото“, смята Джеймс.

Друго възможно обяснение е вулканична активност, каквато е имало преди на Луната с голяма интензивност. В лунната мантия има висока концентрация на титаниев оксид, за който се смята, че е образуван от охлаждането и втвърдяването на океаните от магма.

Тези оксиди също имат голяма маса и е възможно да са съсредоточени под басейна Южен полюс-Ейткън, въпреки че това още не е проучено.

Каквото и да е обяснението, откритата маса показва интересни данни за вътрешността на естествения спътник на Земята. Например знаем, че тя не е достатъчно течна, така че масата да потъне в центъра.

Ако масата се е появила по същото време, както сблъсъка, формирал басейна, това задава горна граница на температурата от около 1480^о С за втората половина от живота на Луната, което е потвърдено и от сеизмологичните оценки.

Това предполага и че Луната е изгубила много термична енергия през живота си досега, поясняват от екипа. Може би китайският луноход Yutu2, който в момента обхожда басейна Южен полюс-Ейткън, ще може да донесе повече информация по въпроса.

Източник: Science alert – Astronomers Detect a Huge, Unexplained Mass Under a Giant Crater on The Moon