Американски учени заключиха, че генът FOXP2, свързан с говора и способността да се изучават езици, не е дал никакви еволюционни предимства на Хомо сапиенс, съобщи Лента като цитира „Сайънс нюз“. Въпросният ген кодира фактор на транскрипция, който регулира активността на други гени. Установено е, че мутации на гена са свързани със смущения в говора. FOXP2 у човека се различава по две аминокиселини от същия ген у други примати, пише BulNews.

Освен това в гена бяха открити признаци за потискане на естествения подбор, а това сочеше, че FOXP2 е изиграл важна роля в еволюцията на човека. Констатирано бе, че една от вариациите на гена се разпространила бързо сред хората преди около 200 000 години, информира БТА. Сега учените извършили статистически анализ на различни вариации на FOXP2, използвайки две бази данни за човешкия геном. Оказало се, че една от вариациите действително е по-разпространена от другите. Но ако африканци бъдат анализирани отделно от европейци и азиатци, не се наблюдават различия. Обяснението е, че при миграциите на хора от Африка някои генни вариации се разпространили извън пределите на континента, на който първо се появил Хомо сапиенс.

Отделни алели на FOXP2 били широко разпространени. Същото се наблюдава и с някои други части на човешкия геном. Ако върху гена на говора влияеше естественият подбор, FOXP2 щеше да е единствената част на ДНК с подобно разпространение сред различни групи хора. По думите на учените, получените резултати отхвърлят възможността FOXP2 да е изиграл роля в еволюцията на човека. Във всеки случай този ген не е имал решаващо значение.