Златото поражда и серия неудобни въпроси за печалбата на държавата и за социалния ефект

9 милиона злато се добива годишно в България. Поминък за едни, хоби за други- благородният метал поражда и серия неудобни въпроси за печалбата на държавата и за социалния ефект.

Златото в България – хоби за едни, а бизнес за други, добиващи тонове злато от рудниците у нас. България е място, което може да се нарече „Клондайк“ на Балканите. Стотици златотърсачи обикалят златоносните реки у нас в търсене на жълти късчета самородно злато. „България е една от най-златосните държави в света, а на Балканския полуостров сме най-богатата, докато в Европа сме една от най-богатите. Затова и още от миналото се е промило и продължава да се промива“, казва златотърсач.

Над 30 години Кирил следва стъпките на древните по златоносните реки. „Вероятността да намериш самородно злато по дерета и рекички е 90%. Най-голямото ми постижение е 13-грамова самородка, намерена с металдетектор“, споделя Кирил.

Оказва се истинско парче самородно злато, а една такава находка се равнява над 1 000 лева. „Такава цена на самородно злато не е имало досега. Повече си е тръпка и хоби, а не забогатяване“, казва златотърсач.

Хоби за едни, а бизнес за други. България е на трето място по добив на злато от страните в ЕС, като единствените държави пред нас са Швеция и Финландия. Годишно у нас се добиват около 9 000 килограма злато, а по модела на другите европейски държави, този сектор е отдаден на частни компании, защото според експертите държавата няма ресурса да добива ценния метал. „Няма държавна стратегия, която да мисли в посоката за развитие на държавен добив. Правата обаче са предостъпени на частни инвеститори“, казват експерти.