След 15 поредни години на разкопки в крепостта Калиакра археолози откриха татарско съкровище с любопитна история. В малко глинено гърне, скрито под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., се намирали 957 предмета. От тях 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато, съобщи vesti.bg.

Монетите в съкровището – османски и български, са изключително ценни.

Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са около 60 на сто, основно на султан Баязид Йълдъръм, управлявал от 1389 до 1402 г., и малка част на неговия предшественик Мурад Първи (1362 – 1389).

Скъпоценностите са били укрити в края на XIV в, по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроника, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.

През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Заграбил е ценностите от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена.

В същата сграда, при проучванията от 2014-2017 г., бяха намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на султан Баязид Йълдъръм.

Сградата е построена върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от съответния век, споделиха от Националния исторически музей (НИМ).

Кметът на Каварна г-жа Нина Ставрева коментира, че находката със сигурност ще доведе много туристи в общината. Тя посочи още, че това е изключително ценно и много важно откритие.

Ръководител на екипа, намерил съкровището, е директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. Участват още археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от НБУ и Шуменския университет.

В момента съкровището се намира в сградата на НИМ в София.