Съпругата на алпиниста Боян Петров – Радослава Ненова, разказа в сутрешния блок на bTV за живота си след смъртта му. Тя представи в студиото и специална книга, която е направила, за да подари на неговите приятели. Изданието е под формата на тефтер, а екземпляр получи и водещият Антон Хекимян.

Той започна интервюто с думите: „Струваше ми много усилия да убедя да е тук следващият ни гост – Радослава Ненова, съпругата на Боян Петров“.

„Това е един тефтер, който подготвих, за всички хора, които искаха да си тръгнат тази година с нещо от него. Много хора чувстват историята му близка и затова исках да им направя коледен подарък. В този тефтер има снимки от експедицията, последната му снимка също е вътре. Тя е от Първи лагер и сам си я е направил. Тази снимка събужда най-много емоции. Той много обича да пише в тефтери и затова реших да е тефтер. Да отвориш, да си запишеш час, дата, мисъл“, каза тя.

„Последното нещо, което чух от него, беше телефонният разговор преди да тръгне. Не е бил с някакви любовни излияния, просто си говорихме така все едно, че ще се видим утре. Така си говорихме – „айде, тръгвам, ще се чуем след три дни“. В сателитния телефон видях, че си е запазил всички есемеси, които съм му пращала. Не ги е трил, това ме трогна, стана ми мило. Никога няма да ги изтрия. Не разсъждавам по начина какво би било ако върна времето назад и какво щеше да е ако беше станало нещо друго. Това, което е станало, е станало. Не броя дните, но явно са много. За мен е минало малко време, а ето че е минала половин година. Аз се стремя да съм с дух и градивна, а не да изпадам в сълзи и траур. Животът ми се промени. Първо скрих предметите, които ме правят тъжна вкъщи. Това не са всички неща, защото има награди, които не ме натъжават. Но разни тениски, четки за зъби – те ме натъжават. Скрих ги в мазата, защото не си представям да ги хвърля“, каза още Ненова.

Тя разкри и как е детето на Боян Петров: „Той вече не е дете, вече е тийнейджър. Рязко порасна, и на размери и на характер. Също като мен иска да не се нагнетява постоянно тази загуба, а да си спомня нещата по готиния начин – как са си играли, как са скачали с бънджи, почна да носи някои от дрехите му, те са му все още големи“.

„Винаги сме избягвали темата „ако нещо стане“, въпреки че той винаги е правил завещания. Веднъж се пошегува, че ако нещо стане, иска да го кремираме и да разпръснем праха му над Пирин. Като му, че не знам дали е позволено, а той каза да открадна урната“.