Екип от археолози откри богати съкровища на дъното на езерото Титикака, включително фигурка на пума от лазурит, златни медальони и висулка от тюркоаз.

Тези богатства най-вероятно са били дарове към техните богове, предлагани от знатни особи от културата Тиуанако, която е имала първата голяма държава в Андите преди пристигането на инките от 500 до 1100 г. от н.е., пише nauka.offnews.bg

Изследването е публикувано онлайн Proceedings of the National Academy of Sciences.

Откритието показва, че хората от Тиуанако са практикували организирана религия, която е предшествала инките и може би е била първата в тази област. Представителите на тази култура са пристигали на лодки до малък скален участък близо до средата на езерото Титикака – по същество малък остров, който сега е под водата – и са поднасяли даровете си там, разказват изследователите, цитирани от LiveScience.

^{Водолазът завършва подводен изкоп на обекта в езерото Титикака. Вероятно преди стотици години това място имало скала малко над водата, върху която са стъпвали хората, предлагащи тези предмети на боговете. Кредит: Teddy Seguin}

В продължение на десетилетия водолазите знаят за съкровищата на дъното на езерото Титикака – най-високопланинското езеро в света, което пресича границата между Перу и Боливия. Първото откритие е направено през 1977 г., когато непрофесионални японски водолази откриват скалист район, известен като риф Кхоа на Исла дел Сол (Острова на Слънцето) в езерото Титикака. Рифът съдържа невероятни артефакти: фрагменти от керамични съдове за горене на благовония с форма на пума и кутии за дарове с миниатюрни фигурки, изработени от черупките на мидите Спондилус (Spondylus).

Последващите подводни експедиции през 1988 и 1989-1992 г. при рифа Кхоа изваждат впечатляващите 385 артефакта, направени от кости на лама, керамика, камък, злато и сребро. Някои от артефактите са произхождат от инките (инките считат, че езерото Титикака е центърът на космоса и произхода на човечеството, така че не е изненадващо, че са му предлагали дарове), но другите явно принадлежат на Тиуанако.

Но тъй като скалистият риф е натрупал седименти и се е изместил с течение на времето, водещият изследовател Кристоф Деларе (Christophe Delaere), археолог от Оксфордския център за морска археология в Оксфордския университет в Англия, и колегите му решават да направят систематични разкопки на обекта.

_{Ритуалните приношения включват злато, полускъпоценни камъни и съдове за благовония, украсени с пуми.  Кредит: Teddy Seguin}

През 2013 г. гмурканията до дъното на езерото се изплатиха – археолозите откриват съкровище от скъпоценни предмети, което хвърля светлина върху религиозните вярвания и ритуали на Тиуанако, разказва съавторът на изследването Хосе Каприлес (José Capriles), асистент по антропология в Университета на Пенсилвания. Например, откриването на въглени в подводния обект говори, че хората Тиуанако са изгаряли някои от жертвоприношенията, обяснява изследователят.

Освен съдове за горене на благовония, археолозите откриват метални украшения – включително златни медальони, гравирани с божеството на Тиуанако и полускъпоценни каменни артефакти. Водолазите също откриха кости от най-малко три опитомени млади жертвени лами (Llama glama). Артефактите имат радиовъглеродно датиране от 794 до 964 г., време, съответстващо на времето на Таиуанако.

Друго изненадващо откритие са пет изделия, изработени  от черупките на мидите Спондилус и една цяла черупка. Мекотелите са важни за ранните андски култури, но са местни за топлите води на Тихия океан, а не за езерото Титикака. Фактът, че черупките са на 2000 километра от най-близкото им местообитание, показва както търговските взаимоотношения между хората на Тиауанаку, така и голямата стойност на черупките, отбелязва National Geographic.

Изследването е значимо, тъй като включва три систематични разкопки вместо просто случайно събиране на предмети под водата, както е било досега.

_{Фрагмент от вратата на Слънцето с изображение на бога на Тиуанако.  Снимка: Pinterest} 

Защо поклонниците на Тиуанако са оставяли такива ценни предмети в езерото? Каприлес вижда жертвите като доказателство за създаването на религиозна традиция, която е помогнала на държавата Тиуанако да расте и процъфтява. Използвайки ценни предмети в обредите, поклонниците на Тиуанако са показвали своята ангажираност към новите си религиозни традиции – обичаи, които са „важни за изграждането на обществата“, коментира Каприлес. „Тези божества, които хората създават, стават институции, които управляват поведението“.

Тази нова религия поставя основите на морални и поведенчески норми. „Ако се държите добре, сте безсмъртни“, казва Каприлес. „Но ако сте лоши, ще бъдете наказани от божеството“. Това означава също, че хората могат да се преместват от едно място на друго, сигурни в знанието, че общите им убеждения ще ги предпазят да не бъдат възприемани като външни. Това, според екипа, помага на държавата Тиуанако да се разшири.

Храмов комплекс в град Тиуанако. Снимка: http://www.lapazlife.com/places/tiwanaku-tiahuanaco/

Държавата Тиуанако съществува между 500 и 1100 г. на територията на съвременните Перу, Боливия и северната част на Чили. Столицата, град Тиуанако, се намира в Андите, близо до езерото Титикака, и е един от най-големите градове в предколумбова Южна Америка. В разцвета си, около 800 г. от н.е., населението на града е било 10-20 хиляди души.

Разрастването на държавата е съпроводено със значително политическо влияние, икономическа мощ и културен облик, а също и с разпространението на религията на Тиуанако. В столицата са построени религиозни комплекси и храмове, а наблизо, както се оказа наскоро, е разположен един от ритуалните центрове.

Дори и днес местните жители смятат, че езерото има мистични сили.