nauka.offnews.bg
Милиони съвременни хора си задават един и същи въпрос всяка сутрин, докато се гледат в огледалото: Защо съм толкова космат?

Като общество, харчим милиони годишно за лазерно отстраняване на косми, бръснене на лицето и краката, оформяне на вежди, да не говорим за паричните средства, които даваме във фризьорските салони.

Но се оказва, че поставяме грешния въпрос – поне според учените, които изучават човешката генетика и еволюцията. За тях голямата загадка е защо сме без косми.

Слабото окосмяване на човека в сравнение с други маймуни е отдавнашна загадка в биологията.

Има няколко хипотези, които обясняват причините за липсата на косми, но засега няма достатъчно доказателства. Учените не са съвсем сигурни, но биолозите започват да разбират физическия механизъм, който превърна хората в голи маймуни.

В ново проучване, публикувано в списание Cell Biology, започна да разбулва мистерията на молекулярно и генетично ниво.

Изследователите откриват, че изобилието на определен протеин определя растежа на космите на лапите. Ако протеинът, наречен Dickkopf 2 или Dkk2, е в малко количество (като при зайците и полярните мечки), козината на ходилата е гъста. При мишките, които имат малко косми по лапите си, Dkk2 присъства в по-големи количества, обяснява сайтът Smithsonian magazine.

Екипът предположи, че протеинът блокира специфичен сигнален път, известен като WNT, който е отговорен за растежа на космите. За да проверят това, изследователите създават мишки, които не произвеждат Dkk2. Тези животни развиват козина на ходилата си, но е по-тънка, по-къса и по-произволно разпръсната от останалата част от козината на животните. Протеинът явно играе важна роля, но това не е пълната картина.

„Dkk2 е достатъчен да предотврати растежа на космите, но не и да премахне всички контролни механизми. Има още много неща, които трябва да разгледаме”, коментира съавторът проф. Сара Милър (Sarah Millar), експерт по дерматология от Школата по медицина Перелман в Университета на Пенсилвания. „Ние имаме наистина дълги коси по нашите скалпове и къси косми в други области и сме без козина на дланите и на долната страна на китките и на ходилата на краката ни. Никой изобщо не разбира как възникват тези различия”.

Въпреки че тези наблюдения не дават пълна картина, те разкриват интересна информация за плешивостта. Изследователите смятат, че пътят WTN е от ключово значение, а следващата стъпка е да се проучат какви други протеини могат да възпрепятстват този път. Това би могло да доведе до по-пълна представа на това, как сме загубили козината си и дори предлага потенциални медицински приложения. То със сигурност ще помогне за лечението на състояния като плешивост или алопеция. То също може да ни помогне да разберем по-добре някои състояния на кожата като псориазис и витилиго.

Докато големият въпрос как се е обезкосмила кожата на нашите предци остава, то въпросът защо хората са останали почти без косми е по-ясен. Милър казва, че има някои очевидни причини – например, тъй като космите на дланите ни и китките ни биха пречили да се изработват сложни каменни инструменти, човешките предци, които са загубили тези косми, може да са получили еволюционно предимство. Причината, поради която останалата част от тялото ни е изгубила козината обаче се обсъжда от десетилетия.

Според основната теория хората са изгубили козината си, защото им е било необходимо по-добро терморегулиране, когато са се преместили от сенчестите гори в по-горещата савана, което им е позволило да ловуват и през деня. Друга хипотеза предполага, че по-малкото козина намалява паразитите. Съществува и „теория на водната маймуна“, която предполага, че на нашите предци им се е налагало да плуват за храна, а козината пречи за това. А би могло да е комбинация от няколко фактора.