Автор: Диян Божидаров, „Сега“

Скоро не е имало тема, която толкова много вълнува варненци, както строителството на новото трасе от булевард “Васил Левски”. В последните месеци социалните мрежи се превърнаха в арена на страсти, достигнали истерия малко преди отварянето му за движение.
Цялата тази енергия дойде късно и по адрес на проблеми, които още утре ще бъдат забравени. Единственият смислен дебат е трябваше ли околовръстен път да мине през сърцето на града. Няма нужда вече от дилеми – трасето е факт, през него транзитно фучат автомобили.

Важните вътрешни булеварди на града са 5-6, един от тях е “Васил Левски”. Построен е на една трета през социализма. В ОУП фигурира цял като градска магистрала от втори клас. Планът бе приет през 2012 г, а разчертаването и обмислянето му стартира през 1999 г. Градска магистрала означава точно това, което е булевардът в момента – широко корито, което с рев поглъща и изплюва автомобилите; няма светофари, пешеходни пътеки, цели се бързина; контакт с околния свят се осъществява само чрез локални отсечки, колкото да захранят бетонния търбух. Нито един глас в целия 13-годишен период не постави ребром въпроса за този тип артерия – следва ли да се прокарва сред гъстонаселени квартали, край молове, училища, стадион и улици. Още повече при илюзорната перспектива за истинския околовръстен път. И при факта, че концепциите за добра градска среда бързо се променят на прага на XXI век.

Но дискусията следваше да почива върху по-фундаментална тема – какъв град трябва да бъде Варна – по-зелен, тих, повече свързан в частите на жилищните райони, с насърчаване на екологичното придвижване; или пък разчитащ на традиционните индустриални достижения – автомобили, бензин, бързи трасета и т.н. Няма универсални решения, въпросът опира до политически избор – при първия вариант се дава приоритет на обществения транспорт, пешеходците, създават се някои неудобства за автомобилите; при втория те получават предимство. Градът нито прояви интерес към подобна дискусия, нито бе дорасъл да я проведе (и все още не е, подобно на останалите). През 2007 г. като зам.-кмет за кратко се появи морският специалист Свилен Крайчев. Макар да разбира от вода, той предложи да се мисли за създаването на наземна моторелса – екологично градоустройство. Политици, еколози, урбанисти и журналисти посрещнаха идеята с ирония (скъпо, далечно, екзотично…). В следващите години Варна изсипа стотици милиони левове за асфалт, а тъй близкият и неекзотичен градски транспорт не се подобри осезаемо.

При първия вариант нищо днес с бул. “Васил Левски” не е наред. При втория – на този етап, преди да видим ще има ли “ремонти на ремонта”, всичко е наред. Липсата на дискусия предреши избора. През 2007 г. бял свят видя и техническият проект за булеварда.

 

В днешно време: от ГЕРБ за ГЕРБ

 

През лятото на 2017 г. премиерът Борисов се чуди – какво благо да излее върху варненци. “За Бургас направихме доста неща, ред е на Варна” – в този дух се изказва той на правителствено заседание. Решението е просто – готов проект има единствено за булевард “Васил Левски”. Към Варна политат 85 млн. лв., достигащи 113 млн. лв. след общинското съфинансиране. “Градът се задръства, туристическите автобуси и камионите с товари преминават през центъра на града, не може повече така!”, радостен е кметът Иван Портних. Ясно е – околовръстно в средата на града ще се строи. Недоволни пак няма.

Строителството е поверено на дружеството “Хидрострой”. Не е проведена специална обществена поръчка, възлага се по силата на рамково споразумение за работа по инфраструктурата. Изпълнителен директор на компанията е Николай Пашов, общински съветник от ГЕРБ до 2013 г. Баща му е дългогодишен чиновник в общинската управа. Но това са дребни провинциални детайли. В годините на ГЕРБ компанията се е разраснала значително, работи по “Хемус”, строи в редица общини. Даже през 2016 г. купува мощен играч в бранша – “Водстрой 98”, свързана според обществените подозрения с Делян Пеевски. В тази политическа и отраслова обстановка е напълно логично точно това дружеството да поема градежа. Но има още една причина, която кара Борисов да неглижира дребнотемия като конкурси, подробни бюджетни разчети, градоустройствени дилеми и т.н. – бърза. Съоръжението трябва да е готово до местните избори през есента на 2019 г., а още по-добре – преди европейския вот пролетта.

 

Продължението на статията четете ТУК!