Коментар на водещия на „120 минути“ по Бтв Светослав Иванов 

По-малко хора, по-малко енергия за промени

Очаквано, но сякаш неусетно вече сме под седем милиона. Данните на националната статистика, които бяха представени в края на седмицата са основата, върху която стъпват всички останали процеси, които образуват българската реалност днес.

Процеси, които са в резултат на свиването ни като народ и предопределят политическата, икономическата и социалната картина в страната. По-малко хора, по-малко енергия за промени.

През седмицата видяхме и първата ясна фотография на черна дупка. Изкушените от астрономията знаят как една звезда се превръща в черна дупка. Това се случва в резултат на нарушаване в баланса на взаимодействие на две противоположни по посока сили.

От една страна са ядрените изригвания във вътрешността на звездата, които я карат да се стреми към безкрайно разширяване и от друга страна гравитацията, която чрез натиска си, я поддържа цяла. Когато тези изригвания загубят своята сила и интензитет, намалява и енергията.

Така, под натиска на гравитацията звездата започва да се свива, докато не изчезне сякаш никога не е съществувала.

Тези закони на физиката и на Вселената са толкова универсални за всяка област на живота. Ако в едно общество започне да угасва огъня, ако то изгуби своята вътрешна динамика и гражданска енергия, то започва да се свива към вътрешността си. Свиващите се общества гледат към себе си и все по-малко мислят за случващото се отвъд. А гравитацията, освен политическа, икономическа и социална, е сила, идваща от заобикалящото същото това общество пространство. То мачка все по-отслабващите народи, под напора на глобалните процеси.

По данните на националната статистика средната възраст на българина вече е 43 години и осем месеца. И този човек е уморен. На моменти, той се чувства като пенсионер без да се е пенсионирал. На него вече, или му е през … или се хвърля в крайности. Той не вярва на никого и не се стреми към нищо, което да е в страни от бита. Той се чувства все по-смазан от тежеста на гравитацията.

Нови, над 30 000 души са напуснали България само за миналата година. Всеки втори е в златната си, трудоспособна възраст. Тези хора ще липсват на българската икономика, те ще са онези липсващи на чуждестранните инвеститори, които все по-трудно планират растеж на бизнеса си заради намаляващата работна ръка.

Но можем ли да ги обвиняваме? Всеки търси личното си щастие, за него и за неговото семейство. Никой не трябва да пропилява най-хубавите си години, за да е нещастен. На тези хора не им е лесно, в никакъв случай. Много от тях не успяват, но поне опитват. Трябва да сме Сигурни и че много от тях са готови да се върнат.

Когато отново се събере критична маса от гражданска енергия, която с нова сила да разпали огъня в нашето обществото. Със същата сила, която да върне баланса, който позволява да една звезда да се разширява, без да бъде смазвана от гравитацията.

Логичният въпрос е – има ли потенциал изобщо днес да се породи подобна енергия? И знаете ли, отговорът не се крие в политическата гравитация, а е по-скоро резултат на все по-слабите вътрешни съпротивителни сили.

Нека бъдем реалисти – свиването ще продължи. Въпросът е до кога?