Всяка страна има своите политически предразсъдъци и аз не бях съден само за грешките си, но получавах и лични нападки. Иновациите не се приемат лесно в живота и вземането на решения понякога е трудно. Хората обикновено имат високи очаквания, но нещата не винаги се случват толкова безболезнено и лесно.

Това казва в интервю за HELLO! бившият министър-председател /2001-2005 г./ и цар на България /1943-1946 г./ Симеон Сакскобургготски. Пред списанието той говори в Атина по повод представянето на автобиографията си „Една необикновена съдба”, издадена от историческото издателство „Стема” (Корона), информира Блиц.

Запитан за най-трудната ситуация, пред която е бил изправен като премиер на България, Сакскобургготски казва, че въпреки трудностите, вижда чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. „Ето, например по въпроса за Европейския съюз и колко важно беше да станем член. Имаше хора, които вярваха в това и ни помогнаха много”, посочва той. „В политиката всичко може да се случи, но особени страхове не съм имал. За живота си никога не съм се страхувал. По-скоро от някое яйце или някой домат, това се случва на политиците. Но за щастие никога не ми се е налагало да се сблъсквам с такова неодобрение”, продължава той. На въпрос дали е срещнал съпротива от семейството си, когато е решил да се кандидатира за министър-председател, Сакскобургготски споделя, че е имало много хора, които са го съветвали да помисли.

„Ако бях цар на власт, нещата щяха да бъдат различни. Но като цар в изгнание, ако можех да помогна по някакъв начин, ставайки премиер в страната ми, ми се стори много логично и нормално. Въпреки това имах подкрепата на кралските семейства, които разбира се смятаха, че това, което правя, е необичайно. Подобен на моя случай, досега има само два такива, е случаят с Нородом Сианук, крал и премиер на Камбоджа”, казва Сакскобургготски.

В интервюто той казва, че колкото повече години минават от 2000 г., когато окончателно се завърна в България, толкова повече се чувства у дома. „Чувствам, че се завърнах към корените си. Това, че бях в изгнание не ми оставя горчилка, все пак научих толкова много. Ако бях останал в София като цар, нямаше да науча и половината от това, което научих като изгнаник. Нямаше да имам такъв отворен хоризонт, за да възприемам много повече проблемите”, споделя той.