www.blagoevgrad24.bg

Становище на Института за пътна безопасност:

„Началото на седмицата започна с новината „Тайни полицейски патрули с нови, немаркирани коли, ще снимат нарушителите на пътя. Предстои изграждането на единен информационен център, който скоростно ще обработва заснетите клипове“. Това обеща за пореден път главният секретар на МВР Ивайло Иванов. Звучи стряскащо, но този единен център се изгражда повече от четири години. Днес началникът на Пътна полиция се опита да обясни, че ще бъдат закупени нови камери. Кога, не стана ясно, но желание има.

Експерти на Института за пътна безопасност извършиха обследване на законодателството и наличните технически средства относно възможностите за въздействие върху нарушителите на скоростта по пътищата на България и установи:

За два месеца може да станем страната с най-много технически средства за контрол на скоростта в Източна Европа. Изчисленията показват, че за една година ще намалим смъртните случаи при ПТП с 25%.

Към момента по републиканската пътна мрежа на България /автомагистрали, и пътища I, II и III клас/ има изградени 321 преброителни пункта, оборудвани с технически средства /камери/. Всеки преброителен пункт измерва следните параметри за всяко преминало превозно средство:

– Дата и време на преминаване

– Точно местоположение на преброителния пункт

– Посока и лента на преминаване

– Тип на превозното средство (класификацията е съгласно БДС)

– Дължина на превозното средство

– Скорост на превозното средство

– Регистрационен номер на превозното средство

Собственик на тези преброителни пунктове е Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ). Преброителните пунктове са оборудвани с две индуктивни рамки, разположени в асфалта на всяка лента, електронен блок за управление на индуктивните рамки, камера за всяка посока на движение за 1 или 2 ленти, електронен контролер за обработка и съхранение на информацията в преброителния пункт, комуникационен модул за изпращане на данните посредством GSM модем в централен сървър.

До този момент наличните технически средства не се използват за контрол на скоростта, защото нормативната уредба е направена така, че да задължава закупуването на много по-скъпи камери.

Проверка на Института за пътна безопасност категорично потвърждава, че наличните камери могат да бъдат използвани за контрол от Пътна полиция. Необходима е промяна в Глава втора, Раздел XXXVI на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Там са описани радарен скоростомер, лазерен скоростомер и скоростомер за средна скорост. Няма описан скоростомер на базата на индуктивни рамки, вградени в асфалта.

По същество този нов тип измерване може да се сведе до измерване на средна скорост при преминаване през две индуктивни рамки, разположени на точно определено разстояние една след друга, измерване на моментна скорост и измерване на дистанцията между две МПС.

Ефективното управление на безопасността по пътищата изисква специфични умения и идеен мениджмънт. Институтът за пътна безопасност е в готовност да предостави идеен проект за реализирането на предложението. В него е включено и изграждането на единен център за обработване на нарушенията, установени с технически средства. Сумата за реализиране на проекта е над десет пъти по-малка, отколкото МВР се кани да похарчи за нови камери“.