Разказ на една българка в Прага: Страшно нещо е национализмът, вече и чехите взеха да не ни харесват!
- By : Vihrogon
- Категория: Блиц Новини
Приятелските отношения между народите на България и Чехия имат изключително богата и стара история. Достатъчно е да споменем Константин Иречек, археолозите Братя Шкорпил, художниците Ярослав Вешин и Иван Мърквичка, за да си дадем сметка, че нашата култура нямаше да е същата без приноса на чехите. Днес нещата обаче се променят, и то за по-лошо…
Тенденцията на възход на национализма в Европа дава резултат и в Чехия, споделя българка, която работи в международна фирма в Прага вече 6 години. Тъкмо когато тя вече има статут на постоянно пребиваващ чужденец, първите наченки охладняването на чешкото гостоприемство вече се забелязват.
„Ще дам само един малък пример, за това как преди около 5 години доста неща бяха съвсем различни. Тогава отидох в градската библиотека в Прага и си изкарах читателска карта с българските си документи, без никакъв проблем. Наскоро ми пратиха съобщение, че е изтекла и трябва да я подменя. Отивам – искат ми чешка лична карта. Преди как можеше за чужденци, сега не може? Какво, нещо ще ги ограбим ли?“, разказа българката.
Тя добавя и още нещо, което е важно да знаят и българските туристи там, за да не се изненадват от някои реакции.
„Най-лошото е, че чехите често бъркат българите, особено ако си говорят на български помежду си , с руснаци. Заради Пражката пролет през 1968 отношението към руснаците в Чехия никога не е било добро. Но тази година се извършат 50 години и това ги прави още по-чувствителни. Имала съм няколко ситуации, в които са ме бъркали с рускиня, отношението е неприятно“.
За съжаление, други българи в Чехия споделят същите впечатления. По техни думи, дори и да се изясни, че не са руснаци, а българи, отношението само частично се променя. „Тогава и вие ни нападнахте, нали така?“, сещат се по-запознатите с история чехи. И за съжаление са прави – България също е участвала в потушаването на т.нар. Пражка пролет.
По същата причина те мразят и немците – дори повече от нас. Набори, били в Прага ми разказваха, че без задръжки войниците от ГДР са давали автоматни откоси към балконите на хората – без причина, без предупреждение.