Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

В социалната политика, едно от понятията, с които се спекулира най-често е „работещ беден“, най-вероятно поради обяснимата несправедливост някой да работи, а да не може да свързва двата края, пише Труд.

Към объркването около това понятие се добавя и обстоятелството, че битуват няколко различни определения, според които броят на работещите бедни в България варира в рамките на стотици хиляди души. По тази причина, в настоящия текст ще разгледаме основните характеристики на работещите бедни въз основа на последните достъпни данни за 2017 г. от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) на НСИ и Евростат.

За да попадне някой в групата на работещите бедни, е необходимо да отговаря на две условия – да работи на пълно или непълно работно време, и да е част от домакинство с доход под 60% от медианния за определената година. Към 2017 г., от когато са последните достъпни микро данни на EU-SILC, на това определение отговарят около 378 хиляди души (16+ години), или около 12% от всички заети, в това число и работещи хора извън трудоспособна възраст. На първо място, много повече работещи бедни са мъже, отколкото жени – 230 хиляди мъже и 150 хиляди жени. Този дисбаланс е до голяма степен обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи, и това много по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни и се грижат за зависимите деца или възрастни. Този извод до голяма степен се потвърждава и от разпределението на работещите бедни според размера на домакинството.

Продължението четете ТУК