В Константинопол на 7 ноември 680 година е открит Шестия вселенски събор на Църквата. Това е третият от “конгресите” на вярата, който се провежда в столицата на Византийската империя и затова е наричан и Трети константинополски събор. Свикан е по волята на император Константин IV Погонат и на него основна тема е монотелитстовото учение, пише nakratko.bg.

Освен решенията по отношение на монотелитството, Шестият вселенски събор определя много от правилата, свързани с въпросите на брака и духовното сродяване в брачните съюзи. Определени са и правилата за встъпване в брак от духовните лица.

За нас, българите, обаче, Шестият вселенски събор има особено място в историята ни. По време на 16-тото му заседание пред църковните деятели се изправя презвитер Константин от Апамея и произнася кратко слово. В него казва:
“Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашия свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още отначало исках да вляза на събора и да моля да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военният началник и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.

Шестнадесетото заседание на Шестия вселенски събор се провежда на 9 август 681 година. Изказването на презвитер Константин от Апамея е онова, което дава на историците отправната точка в определяне на годината, през която започва историята на държавата България, основана от хан Аспарух.