Снимка wikipedia
Автор: Георги Жиков, БНР
През 45 година сл. Хр. независимото тракийско царство окончателно е ликвидирано. Впоследствие е обявено за римска провинция, носеща името Тракия. Централните, източните и югоизточни области на Балканския полуостров се включили в системата на Римската империя, давайки начало на нов етап в развитието на тези земи, с важни икономически, социални и културни последици. В системата на римската империя областите в административно отношение били разделени на четири провинции – Тракия, Долна Мизия, Горна Мизия и Македония. Земите на днешна Северна България били включени първоначално в провинциите Мизия и Тракия, а след делението на Мизия през 86 г. са разпределени между провинциите Горна и Долна Мизия. Провинция Горна Мизия обхваща западната част от днешна Северна България.
В днешна Северна/Северозападна България градовете се оформили главно във връзка с военната организация на пограничните провинции. Възниквали край лагери на военни части, винаги в близост до стари тракийски селища, които съществували край устията на вливащите се в Дунав реки: Рациария (Арчар, Видински окръг), Алмус (Лом), Бонония (Видин) били такива. Имало и градове във вътрешността на удобни в икономическо и стратегическо значение места – такъв бил Монтана.
Епохата на Принципата – държавното управление в Древен Рим, установено от Октавиан Август през 27 година пр. н. е., е последвана от смутни времена. През 235 година последният от династията на Северите – Александър – умира, с което започва и управлението на Максимин.
Продължението четете на сайта на БНР
