„Съобразно максималната възможна степен на земетресение, което може да се случи, сградите трябва да се строят така, че да може да издържат на тази степен. Има си вече чисто строително нормативи, които трябва да се изпълняват. Така, че нормативно нещата строят идеално. Сигурен съм, че по отношение на строителството в последните години, хората си дават сметка, че няма да загубят чак толкова много средства, ако се опитат да строят по-здраво“, каза директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ-БАН) проф. Николай Милошев в интервю за БГНЕС.

За него позитивен пример в тази посока е Пернишкото земетресения през 2012 г., което независимо, че бе 5,8 като магнитуд, нямаше разрушения. „Имаше много напукани сгради, но и непрофесионалистите разбраха, че причината е в некачественото строителство“, посочи той.

Според сеизмичното райониране на най-висока степен при земетресение като норма при проектиране на сгради е в Кресна – 7,5 по Рихтер, а най-ниската е във Видинско и в Югоизточна България към Царево, Ахтопол. „Сеизмично неактивните региони са 2% от територията на страната, 98% са с повишена сеизмична активност, така че във всички тях трябва да се спазват определени норми. Колко по-сеизмично активен е даден район, толкова по-висока е нормата“, обясни професорът. В София нормата е 7 степен.

Към момента няма повишена сеизмична активност у нас, каза проф. Милошев.

„Това, че земетресения се случват – те са се случвали и преди не по-малко, отколкото се случват и днес. Сега има повишен интерес към тях и с пълно право“, каза той.

Районът на Самоков, където стана последното земетресение преди Нова година, не е типично сеизмичен, макар че там е имало трус през 90-те години. Заради здравата земна основа там – скали – по-късно не бяха регистрирани вторични по-слаби земетресения.

„Няма повишена сеизмична активност, но си има стандартната сеизмична активност, която я е имало и ще я има, и все някога ще ни се случи и по-силно земетресение в България. Неприятното и трудното е това, че ние сме малка държава, не дай си Боже едно силно земетресение, независимо от района, ще дестабилизира цялата държава. По тази причина трябва да бъдем подготвени, за да не се дадат човешки жертви или броят им да бъде минимален. По принцип най-много жертви по време на земетресения стават от избухналата паника, а не от самия трус“, заяви проф. Милошев.​

Според него никоя държава не е подготвена за големи земетресения, включително дори и Япония. „Страната на изгряващото слънце е най-подготвена за подобен вид бедствия, но земетресението, при което беше засегната АЕЦ Фукушима през 2011 г., показа, че дори тя не е достатъчно готова. Така че няма човек на този свят, който да може да каже: „Ние сме тотално подготвени за земетресение“. Нашата подготовка може би е далеч от японската, но за това си има обективни причини – в България земетресенията се случват много по-рядко, отколкото в Япония“, посочи той.

Експертът припомни, че човешкият организъм е така устроен, че забравя лошото. Това важи и за земетресенията. На всеки от вас се случва 1-2 пъти през годината да усети земетресения, докато в Япония това е ежеседмично. По тази причина там от малки обучават децата как да реагират на подобен вид бедствия, създава се сеизмологична култура. „В България това е нещо, което ни убягва, но се надявам лека-полека и у нас да се формира подобен тип култура“, заяви проф. Милошев. Най-лесният начин това да се случи е като се започне обучение в училищата. „Нашите деца и внуци ще ни научат и нас какво да правим“, коментира той.