Да умее правилно да избере разумна цена на автомобила и да успее да го изложи успешно за продажба може само изкусен любител на автомобилите.

При това 60 000 долара не е цена шега за кола, чиято стойност през 1979 година е била неоспоримо по-ниска, пише auto.blitz.bg.

Първата кола е като първата любов 

Миналият век отдавна си е отишъл, но спомените за това, как той бавно си е заминавал в историята, все още са живи и имат все още съществено значение.

Колата, която в епохата на своето величие е могла да ускори до 100 километра в час само за 19 секунди, е била добра кола, макар и никога да не е била асоциирана с „Формула 1“, „Ферари“ и всичките други задокеански скоростни величия. 

„Тройката“ винаги е работила, без да пести сили, пазила е нервите на своя собственик и бе елементарна за ремонт по време на път с помощта на минимален комплект инструменти.

Колата не е разкош

Салонът на „тройката“ е лишен от всякакви луксове, но колата се управлява комфортно.

Хидроусилвателят на волана не дава никакви шансове за пропътуване на над 300-4000 километра без спиране, но от това ръцете на водача само заякват.

Дори, когато колата е била поставена на трупчета за смяна на накладките, а тя е паднала от тях, опитвайки се да смаже собственика си, отношенията между двамата не са пострадали по никакъв начин.

Сам си беше виновен, трябва всичко да се прави правилно: собственикът на колата и автомобилът са едно цяло.

„Тройката“ е уникално изделие на съветския автопром и италианците едва ли имат отношение към това.

Относно въпроса за цената – той е интересен.

Автомобилът е забележителен! Трудно е да се спори. Цената на един нов ВАЗ от 1979 година само ще расте. Несъмнено.

Но изглежда, че собственикът няма да продаде колата си за тази и дори за по-висока цена.

Изглежда, че „да подари“ автомобила за тази или по-висока цена би бил голям престиж за новия собственик.

Въпросът се състои само в това, кой ще е достоен за подобен подарък?