news.bg

Вето върху промените в Закона за личните данни наложи президентът Румен Радев, съобщиха от Администрацията на държавния глава.

Радев възразява срещу установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

По-рано днес „Петел“ съобщи, че благодарение на новия закон на ГЕРБ вече доказани престъпници, сред които изнасилвач, измамник и наркотрафиканти започнаха да рекетират и изнудват редакцията чрез адвокатите си.

Новите правила за защита на личните данни, които управляващите изродиха в нов закон за цензура над медиите, се оказаха манна небесна за хора, които искат престъпното им минало да изчезне като с магическа пръчка от интернет.

Един след друг те започнаха да предявяват претенции към електронни медии снимките им да изчезнат от архивите с публикации.

Напрактика вече нямаме право да съобщаваме и показваме лица на убийци, изнасилвачи, педофили, наркотрафиканти и всякакви други уличени в престъпления лица, защото им нарушаваме личните данни.

Адвокати пращат писма, обаждат се в редакциите и „предупреждават“ – ако снимките на техните довереници не бъдат свалени, ще последват жалби, дела…

Естествено, след като законотворците са решили, че ничия снимка не може да бъде публикувана без съгласието на лицето, запечатано на нея, медиите трябва да се съобразяват с тази разпоредба. Друг е въпросът колко излишни усилия коства това на самите журналисти, към които всекидневно се отправят критики, че са прекалено меки към недъзите на общество, че са на страната на тези, които потъпкват закона, че не казват истина, че са сковани от страх и т.н.

Но какво всъщност се случва сега?

Доказан сексуален насилник, осъден на 6 години затвор заради блудства с ученички, с помощта на адвоката си, иска публикувани преди години материали за него да бъдат премахнати. Или поне снимките му в публикациите. Включително и кадрите, заснети в съдебната зала. Който познава практиката, знае, че такива кадри могат да бъдат направени само с разрешение на съдия… Но това изглежда няма значение.

Какво трябва да направи медията в тази ситуация? Да „клекне“ пред заплахата от жалби и дела? Е, едва ли това е смисълът на закона, който пази личните данни на гражданите!

Споменатият случай далеч не е единствен…

Какво следва? Прочистване на архивите на библиотеките от периодични издания, където така или иначе ги има същите снимки? Горене на вестници?

Излишно е да коментираме, че когато въпросните кадри са публикувани, законът е бил различен.

Идеята да се опази личното ни пространство от злоупотреба в днешния свят на социалните мрежи, видеонаблюдение, огромни масиви с електронни данни, е благородна.

ЕК излезе със становище, че директивата не се отнася за работата на журналистите, но българските депутати, разбира се, някакси се направиха, че не чуват и изродиха правилата, за да наложат цензура.

Мокрият сън на всеки политик – да контролира медиите се сбъдна в България.

И понеже най-важната роля на медиите е да работи в полза на своите читатели и на обществото, нека ви зададем един прост въпрос:

Вие искате ли да я има снимката на един осъден сексуален насилник в интернет, за да можете да го разпознаете? Или предпочитате лицето му да изчезне от архивите ни, за да му бъде даден втори (или трети, четвърти и т.н.) шанс в живота?

Г-да депутати, ами ако въпросният изверг утре посегне на вашето дете, ще бъдете ли щастливи, че сте запазили личните му данни? Вие ще сте виновни, че сте му дал шанс да почне на чисто и нов шанс.

Шанс за какво – това е съвсем друг въпрос…