Повече от половината ни висшисти не работят по специалността си. Вместо това заемат позиции, за които дори не се изисква диплома от университет, сочат данни на бизнеса, цитирани от NOVA.

Според прогнозата близо половината от кандидатстващите тази година зрелостници ще запишат специалност, която в бъдеще няма да е потребна за пазара на труда заради пренасищане от кадри. Вместо това остра нужда ще има от математици, инженери и специалисти в металургията. За да не се стига до разминаване между търсене и предлагане, работодателите настояват за драстично съкращаване с най-малко 1/3 на местата в неприоритетните направления.

Бизнесът настоява държавата да плаща само за обучението на студенти, които ще са нужни на индустрията. „Тези млади хора, които желаят да учат други науки, дисциплини и специалности, за които няма реализация на пазара на труда, би следвало да си заплащат сами висшето образование”, заяви Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Приемът се преструктурира в полза на бизнеса, твърдят от просветното ведомство, но това отнемало време. „60% близо сме намалили държавно финансирания прием в направление „администрация и управление“, над 50% в направление „икономика“, обяснява министър Красимир Вълчев.

Университетите увеличават местата в приоритетните специалности. Модата обаче била друга. „Има едно царящо мнение, че инженерите и машиностроителите ходят със сини престилки, омазани до уши с масло и грес, това въобще не е вярно. Но все пак в мислите на кандидат-студентите това нещо витае”, разказва ректорът на ТУ-София проф. Георги Михов.

И още една идея на работодателите – държавата да покрива изцяло обучението на студента, ако той гарантира, че след завършване ще остане да работи у нас. Твърде крайна мярка, смятат студентите. По данни на бизнеса от началото на прехода хазната е дала близо 25 милиарда за обучение на висшисти, които в момента работят зад граница.