В Пловдив и във Варна има улици, наречени на Густав Вайганд, но дори и живеещите на тях рядко знаят с какво този човек е засулжил името му да бъде овековечено. Ако то ви звучи някак гермонско, значи имате усет за езиците. Густав Вайганд е немски езиковед, специалист по балканските езици от университета в Лайпциг.
Коколото до причината България никога да не го забравя, нека започнем с един цитат от негово академично изследване, издадено през далечната 1895: „Аз наричам българи главната маса на жителите в Македония, а не сърби, защото те сами се наричат тъй и защото техният език е български диалект”.
Вайганд е един от големите приятели на България в Германия, създава през 1906 година Института за български език в Лайпциг. Съставя бългро-немски и немско-български речници, както и българска граматика за изучаване на езика ни от немци.
Превежда на немски великата книга на Алеко Константинов „Бай Ганьо”.
На днешната дата, 8 юли, през 1930 година, проф. Вайганд напуска този свят. Поклон пред този голям учен и приятел на България.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ НЕКА В МИР ПОЧИВА ДУШАТА МУ АМИН