Снимка: Bulgaria ON AIR

„В българската история армията е посягала към властта, защото офицерството се е считало, а и на практика е било най-елитната част от българското общество в новата ни история. Офицерите са имали чувство за мисия и за отговорност не само за военните дела, но и за държавата като цяло“, заяви проф.Веселин Янчев в предаването Операция История по Bulgaria ON AIR.

„Въпреки качествата си, обаче офицерите също са се провалили когато са се опитвали да управляват. Личните дрязги, интересите и егоцентризъм са надделявали и при тях, когато вземат властта“, заключи историкът, пише dnes.bg.

Фигурите на Кимон Георгиев и Дамян Велчев стоят и зад трите успешни преврати у нас – 9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944 година.

„В случай на световна война по време на социализма армията ни е трябвало да овладее Егейска и Източна Тракия, да достигне черноморските проливи и да осигури преминаване на съветския военен флот в Средиземно море. В плановете е влизало дори да се стигне до Суецкия канал, но това са били съветски стратегически замисли и в тях са били включени и войските на най-мощния тогава Одески военен окръг“, разказа генерал-майорът от резерва Съби Събев.

„Разбира се, е имало и далеч по реалистични оперативни планове, в които нашата армия просто е трябвало да задържи евентуалното настъпление на тогавашните турски и гръцки войски за около седмица, преди до България да стигнат съветските войски“, продължи бившият военен.

“Армията по време на соца беше достатъчно силна, но на много висока, почти непосилна за страна като нашата цена. В началото на 50-те години СССР е подарявал въоръжение, после сме си го купували стриктно. Бюджета за военни цели е достигал до 12% от БВП, при сегашните 1.4%. Често оценките за армията ни по време на социализма са доста преувеличени или силно идеологизирани. Това че сме част от НАТО, не значи че трябва да имаме слаба армия. Ако искаш мир, готви се за война“, завърши генерал Събев.