К.К. (философ)
„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец” – така започва разказа на Алеко Константинов за най-яркия и неподправен български характер.
Ако можеше да надникне в действителността ни сега, Щастливецът с почуда щеше да види точно обратното действие. Днешните български големци свалят скъпите костюми и стилните обувки, бижутата и швейцарските часовници, модерните телефони и всевъзможни джаджи и се предрешават с потури и цървули, рунтави калпаци, везани престилки и – според пола, я с китка зад ухото, а я с празен пищов затъкнтат в пояса.
Защо ли? То е ясно – както Бай Ганьо иска да се направи на европеец, така и нашите политици искат да се направят на … хора от народа. Да не каже някой, че са забравили корена си, че не познават традициите и са се откъснали от българското.
За съжаление, показните изблици на родолюбие имат винаги предизвестен край. Така става, че като се наредят преоблечени в носии на овчари или добри къщовници, повечето хора с власт изглеждат сякаш са на маскарат. Всеки нормален PR или приближен с поне капка понятие за стил и етикет трябва да им каже, че като си обличат необичайни дрехи, управниците изглеждат смешно. И това не е забавно, а дори е малко пошло.
Но пък както знаем … Отговорността не е най-силната черта на българските управници напоследък. С инстинкт на пауни те гледат постоянно да привличат вниманието върху себе си, да ги има в медиите и във всекидневните разговори на избирателите им, дори и с риск да изглеждат откровено неадекватно.
А народът гледа и се чуди – реалност ли е това или реалити шоу? Защото и двата случая нещо не е наред.
