Камили са се разхождали между стените на крепостта Русокастро през Средновековието. Това става ясно от изготвения доклад за животинските кости, открити при разкопките през 2019 г. Автор на изследването е бургаският зоолог д-р Георги Рибаров, пише Флагман.

След изненадващите находки преди две години, когато бяха намерени останки от тур, или диво говедо, този сезон археолозите се натъкнаха на кости от европейски зубър, известен още като европейски бизон. Той достига тегло до над 1 тон и дължина над 3 метра, обясняват еспертите.

Особено важни са намерените останки от камила, вероятно едногърба. Досега от периода на средните векове от България са известни подобни останки единствено от крепостта Туида край Сливен. От римския и късноантичния период са откривани кости от камили само в Кабиле, при дн. Ямбол, и Никополис ад Иструм, до дн. Велико Търново. Според д-р Рибаров откритата камилска кост в Русокастро показва значението на средновековния град като търговско средище, тъй като през средните векове камили са се използвали единствено за керванна търговия и по-рядко – при пътуващите циркове.

„От дивите бозайници са открити благороден елен, елен-лопатар, чакал, лисица, дива коза, вълк, дива свиня, див заек. Важни са останките от дивата коза – вид, който обитава високите части на планините и е особено труден за ловуване. От дивите птици са открити кости от колхидски фазан, яребица, кеклик, голяма дропла, сив жерав, лебед, черноврат гмурец, патица лопатарка,скален гълъб, голяма бяла чапла, обикновен мишелов. Костите от ястреб-мишелов вероятно трябва да се свържат с отглеждането им като животни, с които благородниците са ловували“, разясняват още специалистите.

Домашните бозайници през средните векове са представени с домашна свиня, овца, коза, кон, магаре, катър, муле, куче, котка, говедо, бивол. Най-много са костите от домашно прасе, следват тези от овца и от коза. Домашните птици са представени от кокошка, патица, гъска. Доминират, и то чувствително, костите от кокошки, сочат данните от анализа.

Особен интерес представляват останките от водните обитатели. Сред морските видове са есетра и паламуд, като последния е достигал до 2.5-3 кг. Освен тях, са открити и черупки от паури, зелен морски рак и четири вида морски миди.

От сладководните обитатели са документирани каракуда, шаран, сом, бяла риба, сладководна мида. Открити са и останки от два вида сухоземни костенурки, които обитателите на крепостта са консумирали изпечени заедно с черупките.

Анализът на резултатите от проучването очертава рамките на природната среда, в която са живели средновековните хора. Прави силно впечатление, че над 32% от откритите кости са на диви животни. Според изследователите това означава, че една трета от обичайното меню на обитателите на замъка е било от дивеч.