www.obekti.bg

Когато изследователят Майкъл Ричардсън решава да посети архива на Централната библиотека в Бристол, Англия, неговата задача изглежда сравнително проста – да потърси нови и интересни материали за четене за часовете по Средновековни учения. Това, което не е очаквал да намери обаче, е изцяло нова версия на легендите за крал Артур, Мерлин и Светия Граал.

Ричардсън бързо забелязва, че 7-те ръкописа, които са се намирали в книги от XVI век, съдържат някои ключови имена, включително това на великия вълшебник Мерлин. Той бързо се свързва Лия Тетър – президент на Международното артурско общество, за да се увери, че находката му е стойностна. Заедно двамата откриват, че фрагментите разказват легендата за Артур с известни разлики от традиционния наратив.

В написания на ръка на старофренски език текст върху фрагментите се говори за битката при Треб, по време на която Мерлин вдъхновил войската на Артур и инициирал нападение, носейки знамето на рицаря на Кръглата маса сър Кей с изображение на дракон, който издишва пламък.

Смята се, че ръкописът е версия на „Историята на Мерлин“, която може да е част от текстове, известни като цикъл „Ланселот – Граал“ или цикъл „Вулгата“.

Ръкописът се различава от други подобни текстове по незначителни детайли, включително имената на военачалниците, командващи войската на крал Артур. Освен това в текста не се споменава, че по време на битката крал Клаудас – врагът на Артур и Мерлин, бил ранен в бедрото.

По мнението на специалистите, ръкописът може да е онази версия на „Вулгата“, която английският писател сър Томас Малъри е използвал като източник за книгата си „Смъртта на Артур“.