Любимите на всички пържени картофи имат различни наименования в света. Англичаните ги ядат най-често в комбинация „фиш енд чипс” – риба с картофки, в Квебек им казват „поутин”, парижаните ги ядат в комбинация „стек фрит” – пържола с картофи.

Белгийците ядат техните „фритен” с майонеза. Това е едно от най-популярните ястия и в Щатите, пише pochivka.blitz.bg.

Много са страните, претендиращи, че са се сетили за първи път да изпържат картоф. В САЩ наричат ястието “French fries”, което буквално означава „френски пържени неща”. Затова и мнозина смятат, че те са „изобретени” във Франция.

 

Дали, обаче, това е така?

Истината разкрива пред Би Би Си шеф Албер Вердиен, който е и съавтор на книгата “Carrément Frites”. В нея се разказва историята на пържените картофи.

Според него, няма спор, че пържените картофи са белгийско творение. „Американците ги наричат „френски картофи”. Но те не са дори френски, те са франкофонски.

Историята разказва, че оригиналните пържени картофи са „се родили” в Намур във френскоговорящата част на Белгия. Местните жители обичали особено много пържената риба.

Когато река Маас замръзнала в ужасно студената зима на 1680 година, хората били принудени да пържат картофи, вместо малките рибки, с които били свикнали. Така се родили пържените картофи.

Привържениците на тази история твърдят, че градчето не само е родно място на ястието, но и на името му. Американските войници, които били разположени във френскоговорящата част на Белгия през Първата световна война се твърди, че започнали да ги наричат “French fries” и така се разпространило това наименование.

Въпреки че момента Белгия се бори в ЮНЕСКО за признаване на пърженото ястие за белгийско кулинарно наследство, според някои историята не е съвсем вярна.

Кулинарният историк Пиер Леклерк твърди в своя статия, че дори легендата за Намур да е вярна, по-вероятно е тя да се е случила през 1739 година. Според него картофите не са били познати там преди 1735 година.

Освен това той не вярва, че местните жители са потопили картофите в мазнина докато са ги пържели. Все пак през 18- век мазнината е била луксозна стока за обикновените хора.

 

„Маслото е скъпо, животинските мазнини се консумират пестеливо. Затова селяните ядели мазнините директно, без да ги хабят върху хляб или в ястия”, обяснява той.

Французите също не признават тази история. Те твърдят, че първоначалната форма на ястието била “pomme Pont-Neuf” – дълбоко изпържени картофи, продавани от улични търговци на най-стария парижки мост – Пон Ньоф, през 18-и век.

Трудно е да се разбере откъде е тръгнал пърженият картоф и по друга причина. Когато в изворите се говори за ястието, не става ясно дали се има предвид продълговати резени картофи, изпържени чрез потапяне в мазнина, или кръгли сотирани картофи в тиган с масло.

„Пържени картофи са рожба на уличното готвене. Затова е толкова трудно да определим рожденото ѝ място”, казва кулинарният история Маделейн Фериер.

Вероятно не е толкова важно къде се е появило ястието, а кой е създал най-популярната му версия.

Според някои, пържените картофи са безспорно американска храна. Един американец консумира средно годишно по 13 кг от нея.

Някои дори безсрамно скъсват връзките с европейското си наследство и кръщават картофките си “Freedom fries”.

Канадското „поутин” пък е родено някъде през 50-те години на 20-и век в Квебек и е комбинация от пържени картофи, сирене и сос грейви.

 

Британските „риба с картофи” са друга знакова комбинация. Въпреки че картофите са малко по различни от „френските”, най-вече по форма, общите неща са безспорни.

През 1928 година „Ню Йорк Таймс” обяви рибата с картофи за „английския хот дог”.

 

Франция също разпространява своя версия – „пон ньоф”. Картофите са нарязани на перфектни правоъгълници, но така голяма част се изхвърля. Това превръща ястието в част от изисканата кухня, а не толкова от у личната храна.

В Париж има специално заведение – “Pont-Neuf – La Frite Française”, където се предлагат специални пържени картофи. Наричат го „чипс бутик”. Всички съставки там са местни.

„Нашата цел е да направим висок клас пържени картофи”, казва един от основателите му.