Наричат ги „каменните сърца на Тибет“. Няма човек, който да е ходил до магнетичния планински регион, както и до Бутан и Непал, и да не ги е виждал.

Молитви и желания изписват се върху тях. Докоснеш ли ги, радост те изпълва и тъгата си отива.

От години хората тук събират каменни сърца. Подреждат ги във редица и оставят своята частица, пише pochivka.blitz.bg.

Будистите притежават специална мантра на санскрит, съставена от шест срички, която е нещо като химн за тях и е свещена. Тя звучи като: „om mani padme hum“ и преведена би трябвало да значи: „Ето! Перлата в лотоса!“.

Всъщност тези думи нямат точен превод, защото тяхното истинско значение е много по-различно. Точен превод на мантрата няма, тъй като тя съдържа същността на цялото учение на Буда.

Изричането на тази мантра заедно с броеница е сред най-популярните религиозни практики в тибетския будизъм.

Тибетските будисти вярват, че повтаряйки мантратата на глас или наум, получават благословията и състраданието на боговете. Когато се окажеш погълнат от тъмнината, повторението на „Om Mani Padme Hum“ ще ти помогне да видиш светлината.

 

В Тибет свещените думички „om mani padme hum“ могат да бъдат видени навсякъде – върху молитвени знамена и молитвени „барабани“, отпечатани на хартиени свитъци и издълбани върху сгради.

Мантрата също така може да бъде гравирана или боядисана върху скали и камъни в различни цветове.

Мани камъните, както ги наричат, са разпръснати на много места из Тибет – в близост до манастири, села, реки. Понякога те са поставяни заедно, за да образуват могили.

 

Да се изрисува мантрата върху камък се смята за форма на медитация, ето защо това правят не само монаси, но и местни хора в Тибет. Размерът на каменната могила Жюана Мани в село Зинжай, например, е нараснал многократно, именно защото много хора са изписвали свещените срички.

 

За 200 години в нея са оставени около 2,5 млрд. камъни. Десетки от тях са особени ценни, защото са гравирани със слова за закони, изчисления на календара, теории за изкуството, текстове сутра и откъси от учението на Буда.

 

Могилите мани се използват като пътни знаци, жертвоприношение на свещени духове и символи на почитание и молитва. Като място за религиозни практики те се използват все още от жителите на Тибет и населените с тибетци околни райони.

Понякога могилите са украсени с рога на овце и якове. Често на тях се изобразяват божества, велики мислители или се изписват сутри. Последователите на учението оставят по един камък мани всеки път, когато минат покрай могилата. Това е равносилно на казване на молитва или произнасяне на текста на сутра.

Камъните Буда се смятат за свещенни като жертвоприношение към Буда. В Тибет камъните мани са с различни цветове, форми, изображения и текстове. Те разкриват артистичната магия на тибетската култура.

 

 

Майсторите на камъни мани са селяни или пастири през пролетта, лятото и есента. Те изработват камъните само през зимата.