Работният ден обичайно започва в 9 сутринта, но за 28 949 души от Северозападна България стартира няколко часа по-рано, защото пътуват до друг регион на страната, показва статистика на Евростат, която обхваща заетите на възраст от 20 до 64 години, пише www.bulnews.bg.
По данни на НСИ в Северозападния район живеят 742 304 души, а 3.9 на сто от тях пътуват до друго населено място, за да работят. Логично, като се има предвид, че в региона има най-висока безработица (12.3%) и най-ниска средна заплата (939 лева).
Второто място по трудова миграция е Южен централен район, където живеят 1 410 248 души. От тях 1.8%, или 25 384, работят в друг регион.
Трети в класацията е Северен централен. Там 1.7 на сто от населението пътува за работа.
Под 1 процент от жителите на Югоизточния район работят извън него. От Североизточния пътуващите за работа са 0.8%, или 7450 човека.
Според статистиката регионът у нас, предлагащ най-добри условия за работа, е Югозападният. Там само на 0.3 на сто от живеещите им се налага да пътуват до друг, за да работят. Районът е с 2.1 млн. жители, като 1.32 млн. от тях са в София. Безработицата е най-ниска от цяла България – 2%, а средната месечна заплата е най-висока – 1502 лева.
За ЕС през 2018 г. при 220 млн. заети, 18.3 млн., или 8.3%, са пътували от един регион в друг, за да работят.
Задграничната миграция в ЕС е сравнително ниска – 0.6%, или 1.3 млн. души, живеят в една държава, а работят в друга. За българите най-предпочитана се оказва Белгия, където официално са регистрирани 45.9 хил. души, работещи там.
Следващата пътуваща работеща общност от българи е в Германия – 17.3 хил. Великобритания е избор на 10.9 хил. души. 6700 са сънародниците ни, избрали за работа Гърция, а 3000 – Франция и Испания. Българите работещи в Италия са 1600, а в Чехия и Холандия – по 1000.
Всъщност действителната бройка е далеч по-голяма, но част от българите нямат адресна регистрация в съответната държава. Поради това Евростат ги брои като такива, които работят там, но живеещи в България.