Всеки българин познава Христо Ботев като български национален герой, революционер, поет и публицист. По-малко известни факти има за неговият брат Кирил Ботев.

Преминал Дунав с четата на брат си Христо Ботев, заловен и изпратен на каторга, участник в няколко войни, генерал Кирил Ботев е женен за богата белгийка. Той е офицерът, който успява да залови убиеца на Олга Скобелева, сочи в изследване за живота му доц. д-р Петър Ненков.

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Карлово. След преждевременната смърт на баща му през 1869 г. семейството му изпада в тежко материално положение. През 1871 г. Кирил завършва калоферското класно училище. С помощта на пловдивския книжар и издател Драган Манчов през есента на 1872 г. отива в село Голямо Белово, Пазарджишко, и започва работата като учител. След кратко даскалуване той напуска селото и през 1874 г. се отправя към Одрин, където постъпва в местната католическа гимназия.

Възмутен от опитите на учителите да наложат католицизма на учениците, след като завършва първата година от своето обучение, Кирил Ботев решава да емигрира в Румъния при бате си Христо.

Преди да избяга, прави опит със своите другари да подпали училището, но пожарът бил забелязан и потушен.

През есента на 1874 г. Кирил е вече в Букурещ при по-големите си братя Христо и Стефан Ботеви. Разпространява календара с образа на Васил Левски, вестници и брошури, печатани в печатницата на Любен Каравелов и помага на Сидер войвода да закупи оръжие за предстоящото въстание в България.

Революционната емиграция във Влашко приема присърце идеята за въстание. Христо Ботев решава да организира чета от 200 юнаци, с която да подпомогне предстоящия бунт. Между първите, които се записват в нея, е неговият по-малък брат Кирил.

Когато войводата отива да се прости със своята майка, Иванка с непогрешимия си майчин инстинкт разбрала, че чедото й отива да стори курбан за свободата на поробеното си Отечество. Прегърнала го и през сълзи му рекла: „Христо, Кирила да не вземаш! Няма да ти простя, ако го вземеш!” След това се строполила в несвяст.

Ала Кирил вече бил на пристанището в Турну Мъгуреле, преоблечен като градинар, очаквайки със своите тридесет другари идването на австро-унгарския параход „Радецки“.

Някъде при Милин камък Кирил Ботев заедно със своите другари Иваница Данчов и Мито Цветков загубват дирите на четата и се откъсват от нея. Заловени са. След 23 денонощия са изпратени с окови в Русчук, където са изправени пред турски съд. Решителната намеса на консулите на Великите сили е причина съдът да смекчи присъдите и вместо смърт да поиска доживотна каторга. Кирил Ботев е осъден на 15 години. Заедно със своите другари е изпратен в Цариградския затвор. Тук се разболява от тифус и когато е прехвърлен с кораб с още 12 души в крепостта Сен Жан Д Акър в Сирия, е с напълно разбито здраве.

След завършване на Руско-турската война съгласно подписания на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор на заточените българи в Анадола е дадена амнистия. Не всички обаче са освободени.

С помощта на граф Игнатиев Кирил Ботев пристига в България на 7 април 1878 г. По-късно постъпва в откритото в София Военно училище и започва офицерската си служба като кавалерийски подпоручик и командир на взвод в конната сотня на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив.

Когато бандити, водени от руския капитан Узатие, ограбват край Пловдив и убиват майката на генерал Михаил Скобелев, командването на Източнорумелийската милиция възлага на Кирил Ботев да арестува със своите кавалеристи убиеца, укрил се в село Дермендере. Кирил се справя с тази задача.

В края на 1880 г. той се сгодява за госпожица Добра Брегова. От щаба на Източнорумелийската милиция го изпращат да учи в Офицерската кавалерийска школа в град Сомюр, Франция. Тук научава изненадващо, че е починала неговата годеница, което преобръща душевния му мир. В края на 1882 г. той завършва кавалерийската школа в Сомюр и кандидатства в Генералщабната военна академия в Белгия. В Брюксел се залюбва с бъдещата си съпруга – красивата белгийска аристократка Мари Оли дьо ла Розиер. След Съединението на България от 6 септември 1885 г. и нагнетената обстановка в България капитан Кирил Ботев прекъсва своето обучение в Брюксел и се завръща в родината. Назначен е за командир на Конната бригада, която е дислоцирана на турската граница, в Търново Сеймен (днешния Симеоновград).

Но войната нахлува в българските предели не от юг, а от запад, откъм Сърбия. За командир на Конната бригада е назначен капитан Димитриев, а капитан Кирил Ботев се заема лично с формирането на Четвърти конен полк, за чийто командир е назначен. С конете на този полк, без седла, са пренесени стотици пехотинци от турската граница до Сливница, където се разиграва решителното сражение със сърбите.

В разгара на боевете той научава за смъртоносното раняване на неговия по-малък брат, портупей-юнкер Боян Ботев, и успява да го завари все още жив в една софийска болница. Той умира от раните си в неговите ръце.

Кирил Ботев е награден от княз Александър Батенберг със сребърен медал. През Балканската война 1912-1913 г. е генерал за поръчки към Главната квартира на Българската армия. През Междусъюзническата война 1913 г. е заместник министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев.

През 1914 г. генерал-лейтенант Кирил Ботев е назначен за началник на всички военно-учебни заведения в България. На тази длъжност, след 35 години доблестна служба, той преминава в запаса.

Със своята съпруга нямат щастието да имат собствено дете, затова си осиновяват момче и го кръщават Христо. (Той продължава войнската традиция на своя именит баща. Служи като офицер в Лейбгвардейския конен полк и умира на 14 февруари 1956 г.)

На 88-годишна възраст, на 4 февруари 1944 г., старият генерал склопява завинаги очи в село Студена, Пернишко, където е евакуиран заради англо-американските бомбардировки.