На тази дата Германия на Хитлер нападна Русия на Сталин. Къде беше България в този жесток конфликт?

На 22 юни 1941 година силите на Третия райх преминават границата на СССР и започва най-ожесточения конфликт от Втората световна война. В историята той остава с теримина, който използват за него победителитите – Велика отечествена война. Военният  конфликт между Нацистка Германия и Съветския съюз продължава до 1945 г. Представлява най-значителния конфликт в хода на войната и същевременно е решителнен за нейния изход. Започва с операция „Барбароса“, а завършва с Пражката операция, пишат историците.

Понятието е въведено с изявлението от 22 юни 1941 г. на Вячеслав Молотов, самия той подписал Пакта за ненападение с Райха почти 2 г. преди това (23 август 1939 г.). Самото изявление за началото на войната е на Йосиф Сталин и гласи:

„Започна Великата Отечествена война на съветските народи против немско-фашистките завоеватели. Нашето дело е право. Врагът ще бъде разбит. Победата ще бъде наша!“   

В деня на завършването на военната игра по плана „Барбароса“, след като всички се разотиват, Адолф Хитлер заявява насаме на главния теоретик на нападението – Фридрих Паулус, следното: „Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия“.

Къде е мястото на България в конфликта между Хитлер и Сталин?

След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Цар Борис III не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци, въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. Отказът на България да води реални бойни действия срещу Русия продължава до самия край на конфликта.

Независимо от това обстоятелство на 5 септември 1944 година Съветския съюз, чиято Червена армия настъпва през Румъния, обявява война на Царство България.  Правителството на Константин Муравиев обявява война на Нацистка Германия на 8 септември 1944 г., като същия ден войските на СССР навлизат в страната. Муравиев е свален на следващия ден  – 9 септември.

На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия, като част от силите на съветския III Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция – разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция – овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. С това приключва първата фаза на войната.

Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия – III, VIII, X, XI, XII, XVI пехотна дивизия както и бронирани и моторизирани войски. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. по време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между българската армия и немските войски в района на река Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на река Мур (Мурска операция). Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945. Капитулацията на Нацистка Германия (9 май 1945 г.) заварва българските войски достигнали до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълния им разгром и вземане в плен.