Иманяри търсят край него съкровището на Вълчан войвода

В РАЙОНА НА КЪПИНОВСКИЯ МАНАСТИР СЕ СПОТАЙВА КАМЕНЕН МОСТ, КОЙТО ДОСЕГА НЕ Е БИЛ ПОЗНАТ НА АРХЕОЛОЗИТЕ.
Съоръжението, което е на повече от 6 века, стои непокътнато, а информация за него изплува единствено от разкази на иманяри.
Почти няма търсач на имане, който да не е пленен от историите за прочутия войвода Вълчан и помощника му поп Мартин, които задигали златото от турците и го криели на различни места от Къпиновския балкан до Хаинбоаз.
„Борба” заедно с директора на Регионалния исторически музей Иван Църов тръгна именно по разкази на иманяри, а за да се доберем до моста, ни бе необходим около час и внимателно взиране сред шубраците, пише „Борба“.
Обектът досега не е бил изследван от експерти, тъй като остава скрит в гори и храсталаци в речното корито над манастира. Самият Църов остана удивен от моста, който е в учудващо добро състояние, без аналог в региона и един от малкото запазени на такава възраст по нашите земи.
Мостът е смятан за нишан (белег) за място, където е скрито имането на прочутия Вълчан войвода, който шетал из района, за да обира турски хазни, които пресичат Балкана на път за Цариград.
НА ТРИ МЕСТА В ОСНОВИТЕ НА МОСТА, КОЙТО Е ВДИГНАТ НАД РЕКА ВЕСЕЛИНА, ИМА ИЗДЪЛБАНИ ДУПКИ, а че иманяри са сновали наоколо, личи и от няколко други ями в подходите към моста от южния бряг.
Като се запролети, е почти невъзможно мостът да се забележи, тъй като е встрани от пътя и е скрит сред дърветата. Зеленината го е запазила от посегателства, а съществуването му е известно само на най-върлите планинари и златотърсачите.
Когато дърветата се разлистят, мостът става непристъпен. Той се намира вляво от пътя след Къпиновския манастир, в посока язовир „Йовковци”. До него няма път, а и е почти невъзможно да се стигне заради стръмните брегове на реката, които са оформени в тесния пролом. Може да се забележи само ако човек се доближи.
Сводът на моста е в отлично състояние, камъните са обработени идеално и си пасват, което личи от фугите и е доказателство, че е било дело на изкусен майстор.
ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ОГЛЕД МУЗЕЙНИЯТ ШЕФ УСТАНОВЯВА, ЧЕ СЪОРЪЖЕНИЕТО Е ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и е било част от пътя за Елена и проходите.
В скала до него пък е издълбан надпис на старобългарски, за който са използвани букви от глаголицата. Вдясно пък са изобразени слънце и луна, а в средата – кръст. Иван Църов внимателно засне текста, който се дава за разчитане.
Според него мостът трябва да се изследва внимателно и да се обяви за културна ценност, а районът около него да се почисти от дървета и храсти, за да се осигури достъп. Забележителна е и самата конструкция на съоръжението.
Сводът е издигнат така, че да поема даже най-буйните води на реката. На няколко места в свода са втъкнати мощни метални скоби за допълнителна якост. За щастие иманярските инвазии не са успели да повредят моста и той е запазен почти изцяло. До него блика минерален извор, заради който най-вероятно е избрано и мястото на съоръжението, смята Църов.
Стилян НАЙДЕНОВ
Снимка Валентин РУСАНОВ