www.dnevnik.bg

Балансът в Европа се променя заедно с населението й. Цялостната демографска тенденция е негативна, а в някои държави остават само възрастните хора, докато младите емигрират в търсене на работа и надежда, пише „Монд“.

Европейското население не е отбелязвало ръст от 1993 г. и се очаква бавно да продължи да намалява през следващите няколко години. Това вече се случва в повечето държави на континента. Статистиката за брак, раждаемост и смъртност ясно отразява съвременната история – голямата промяна започна през 1989 г. с падането на Берлинската стена, което се превърна в символ на европейското обединение, но отбеляза и появата на нови разделения, особено в разпределението на работата и богатството. В Централна и Източна Европа това доведе до демографски срив, по-голям от предизвикания от Първата световна война в Западна Европа.

През последните 30 години се появиха три относително добре дефинирани групи.

В северозападната група (северните държави, Великобритания, Белгия, Холандия, Люксембург, Швейцария и Франция) броят на ражданията все още превишава този на смъртните случаи.

Броят на напускащите тези държави е по-нисък от този на пристигащите и населението се е увеличило с поне 10% от 1989 г.

Въпреки че раждаемостта в тези страни е над средната за Европа, те няма да успеят да избегнат застаряването на населението заради огромното поколение на „бейби бума“ (родени през 1945-65 година) и увеличаването на продължителността на живота.

В Германия, Австрия и южните европейски държави прирастът на населението е нулев или дори отрицателен, но това се компенсира от положителна миграция.

Германия успя да избегне обезлюдяването, като привлече чуждестранни работници и от 1987 г. са пристигнали 10 милиона души.

Раждаемостта в Испания, Португалия и Гърция започна да спада в началото на 80-те години, което бе последвано от ръст в броя на имигрантите през 90-те, като Испания привлече шест милиона души повече, отколкото загуби.

„Най-лошото нещо на комунизма е краят му“

В третата група са държавите от Централна и Източна Европа с изключение на Русия, която има свои собствени характеристики.

В тази група се наблюдават отрицателен естествен прираст и отрицателна миграция.

Според една местна шега „най-лошото нещо на комунизма е краят му“.

За 30 години Румъния загуби 3.2 милиона, или 14% от населението си от 1987 г.

Отливът е още по-голям в други държави от региона: 16.9% в Молдова, 18% в Украйна, 19.9% в Босна, 20.8% в България и Литва и 25.3% в Латвия.

Централна и Източна Европа се различават от останалата част на континента, защото изживяват масово бягство, често на най-добре образованите и предприемчиви млади хора.

Заплатите там обикновено са около една трета от това, което може да се печели зад граница.

Словения е по-близо до втората група в демографско отношение и е уникална, защото отказа „шоковата терапия“ и възприе по-постепенен подход към установяването на свободна пазарна икономика.

Това важи отчасти за Чехия, която през 1992 г. сложи край на политиките за ограничаване на заплатите, диктувани от западни експерти, и започна да изгражда стабилна основа от малки и средни предприятия.

В някои балкански държави (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Черна гора) се наблюдава положителен естествен прираст, съчетан със силно негативна миграция (-37.6% от албанското население).

На фона на раждаемостта, която е по-ниска от средната за Европа, тези страни скоро може да се присъединят към третата група.

По-добър баланс

Всички европейски държави ще се изправят пред предизвикателствата, свързани със застаряващото население, включително липсата на работна ръка и високия дял пенсионери.

Но ситуацията в трите групи е много различна. Такива са и решенията им. Средностатистическият гражданин на Люксембург е според Световната банка в 30 пъти по-добро финансово състояние от този в Молдова.

Намирането на по-добър баланс между поколенията ще означава изоставяне на традиционните идеи за семейството и мястото на жената в обществото.

Държавите с най-висока раждаемост (в северозападната група) са също и тези, където броят на ражданията без брак е най-висок, а жените са най-активни в икономическо и социално отношение.

Както отбелязва демографът Ален Моние, скандинавските страни са приели серия от мерки, които позволяват на жените с деца да работят извън дома си и осигуряват значителна социална защита.

Стагнация на раждаемостта се наблюдава там, където мъжете не вършат своя дял от работата у дома, особено в Южна Европа.

***
Източник: www.dnevnik.bg