К. К. (философ)

Може ли някой да ми обясни, на мен, бедния философ (според жена ми – „дървен философ“), с какво ще се подобри живота ми, а и на всички нас, ако в България официалната валута стане еврото? Питам, защото днес разбрах, че Европейската комисия – тоест, общото правителство на ЕС, не смята, че сме подготвени за това.

Да ви кажа честно, никак не се засегнах от това, нищо, че се смятам толкова европеец, колкото са и португалците, естонците, словенците или словаците, които си плащат тока, водата и покупките в магазина в евро.

Така де, да си го кажем направо – общата валута ще направи ли най-бедната държава в ЕС по-малко бедна? Едва ли, дори и да почнем да получаваме сегашните си заплати в евро.

То, де тоз късмет, ама това е друга тема…

Не виждам и с какво чехите или унгарците са по-малко европейци, след като си запазиха кроната и форинта. Аз да си призная, съм си привързан към левчето и изобщо не ми е трудно да го умножа по две и да си се чувствам европеец в Европа.

Нещо повече – и аз, като повечето българи, се чудя какво дали няма да стане по-зле, ако приемем общата валута. Досега процеса на интеграция в ЕС, за съжаление, си върви по един доста прост принцип – цените се изравняват с по реална стойност с европейските, че тук-там и ги задминават, а заплатата … „А, това няма как да стане“, това ми обясняват и работодатели, и държавници, и синдикати… (тез пък има ли ги още?)

И между другото, ако вече някой има желание да ми обясни защо ни е да приемаме еврото, нека моля да продължи, та да ме „светне“ и за Шенген – това пък за какво точно ни е?

Честно казано, понеже не съм нито икономист, нито пък специалист по граничния контрол и визовите отношения, все ми се струва, че целия шум, който се вдига около еврото и Шенген в България, си е изцяло за вътрешнополитическа употреба.

Тръгнахме да влизаме в НАТО – кой разбрал, кой не разбрал защо – влязохме, ръкопляскахме, черпихме се, радвахме се.

После в ЕС – пак се черпихме, пак се радвахме, хилихме се на руснаците, турците и сърбите, че по летищата те се редят на едно гише, а ние бърже-бърже преминаваме наравно с другите европейци… Да, смяхме се, докато не разбрахме колко от нас всъщност не смятат да минават изобщо на обратно.

През цялото време политиците ни обясняваха каква голяма крачка е това за България. И сега пак – „чакалнята“, Еврозоната, Шенген, „голяма крачка“… Моля, обяснете ми този път дали поне е в правилната посока тази крачка, дето всички трябва да се жертваме за нея, защото вече взех да имам някакви съмнения.

А, между другото, от ЕС не ни дават да приемем еврото, че сме щели да станем като Гърция. Моля? Че някой има ли нещо против това?!