Младите пловдивчани боледуват по-често от възрастните, а 3% от родните компании наемали лекар, който да провери дали болничният не е фалшив. Над 57 000 нашенци до 40 години не са се трудили заради заболяване, става ясно от междинните данни на НОИ. Това е една трета от всички изплатени обезщетения за безработица. За сравнение, възрастните, които са боледували, са били над 7000, а децата до 18 години – едва 12, съобщава Марица.

„Компаниите се оплакват, че заради това изпускат поръчки и търпят загуби. Най-осезаемо страдат малките магазини и ресторанти, където персоналът е в пъти по-малък. Дори се налага да затворят заради липса на служители“, коментира Любомир Левичаров, който е икономически анализатор към Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Освен загуба на работна сила, порочната практика коствала на компаниите и значителен финансов ресурс, който можел да се пренасочи към модернизация на производството, повишаване квалификацията на персонала, по-високи заплати или корпоративна социална отговорност. Само за тримесечието на 2019-а фирмите платили с 9% повече за болнични спрямо същия период на 2018 г.

Времето, което пловдивчани са прекарали в боледуване, е било 878 406 дни. Средно на ден родните работници са получавали по 30 лв. Сумата за тези, които са боледували месец, набъбва до 638 лв. Болничните се равняват на 80% от дохода, на който се осигуряват служителите. Сметките показват, че средната заплата, която получават боледуващите, е 797 лв. Само 4 години по-рано тези, които са отсъствали от работа заради болест, са били с по-ниски месечни възнаграждения спрямо настоящата година. Средният им осигурителен доход е бил със 158 лв. по-нисък.

Служителите, които се осигуряват над тавана, пък нямат сметка да ползват болнични. Причината е, че обезщетението, което им се полага, е в размер на 80% от максималния осигурителен доход, който е 3000 лв.

636 са обжалваните болнични листове в Пловдивска област, като 155 от тях са отменени. По думите на Левичаров, едва 5% от работодателите оспорват болничния, а 18% имат съмнения за злоупотреби. Затова някои от компаниите наемали лекари, които проверят дали лицето в действителност е под домашно лечение.