Този епохален автомобил е трябвало не само да догони, но и да изпревари Америка. Дали все пак този автомобил не се е оказал копие, сега ще разберете отговора.

Това е първият в историята на СССР автомобил със сериен двигател V8. Това е първият лек ЗИЛ, който е сглобен не на поточна линия, като моделите 101 и 110, а ръчно. А и 111‑и ЗИЛ е първият съветски автомобил с климатик (все пак климатик е бил слаган само на колите с индекс ЗИЛ‑111А).

ЗИЛ‑111, чието производство започва през ноември 1958 година, е трябвало да стане пример за това, че СССР може не само да догони, но и да изпревеари Америка. Постигната ли е целта?

 

Огромната (дължина 6137 мм) и тежка ( маса 3130 кг) седемместна лимузина е била построена, естествено, на мощна рама с Х-образна подсилка по средата. Освен лимузината в малки количества са били сглобени и кабриолети, а други каросерии да се произвеждат не е било планирано. Естествено, ЗИЛ‑111 е бил създаван след внимателно изучаване на американските постижения, особенно на най-престижните задокеански автомобилни марки – Chrysler Imperial, Cadillac и Lincoln.

 

 

Рамата на ЗИЛ‑111 е конструирана близо до рамата на автомобилите с марката Cadillac с напречна греда в задната част и с Х-образна подсилка по средата. От 1957 година Кадилаците поучават по-лека Х-образна рама. Така е сложена на Чайка ГАЗ‑13, появила се малко след  ЗИЛ‑111.

Дизайнът на ЗИЛ‑111 от части е куриоз. Колата е била рисувана от художника Лев Еремеев, който е работил и над Чайка ГАЗ‑13. В крайна сметка автомобилите доста си приличали, особено отпред. И така в СССР с малък интервал помежду им били пуснати две лимузини (ЗИЛ е с половин класа над Чайка), които на пръв поглед не са се различавали много един от друг.

Скоростната кутия на лимузината ЗИЛ‑111 се управлява с копчета. Подобна конструкция е поразявала въображението на тогавашните съветски автомобилисти.

В основата на дизайна на ЗИЛ‑111, както и на Чайк ГАЗ‑13, е залегнала стилистиката на американския автомобил Packard Patrician. Той, както и други марки, е бил показан в рамките на закрито изложение в НАМИ през 1956 година. Дизайнът на автомобилите Packard за средата на 50-те години на миналия век са били изключително модерни, но самата фирма е преминавала през доста тежък период. Върху избора на стилистиката на Packard е оказало влияние и още довоенното уважение на висшите ръководители на СССР към марката.

Именно фирмата Chrysler за известно време се увлича по скоростните кутии с копчета. Оттам подобно решение се появило не само в ЗИЛ‑111, а и в Чайка ГАЗ‑13.

Версията ЗИЛ‑111Г, която в края на 1962 година е била пусната серийно, вече доста силно се е отличавала от всичките американски коли за онези години. Съществено е била преработена не само предната част на каросерията, но и задницата.

Салонът на ЗИЛ‑111 е поразявал с разкош и изобилие на хром. Хромирани вложки е имало дори и на спиците на волана.

Съветският прототип на ЗИЛ-Э111Г „отпред“ много прилича на Cadillac 1959. Такъв Cadillac мнозина са видели на знаменитата американска изложба от 1959 година в Москва.

 

Дизайнът на интериора на съветската лимузина до голяма степен е взаимстван от автомобилите Cadillac – в частност, разтегленият скоростомер. Затова пък селектор за управление на скоростната кутия отдясно на волана в съветската кола липсва.

Усилвателят на спирачките на ЗИЛ‑111Г и ГАЗ‑13 е копие на усилвателя на Chrysler, който започва да се произвежда през втората половина на 50-те години.

 

 

Предното окачване на ЗИЛ‑111 е традиционно за онези години: двулостово, независимо, пружинно с лостови амортисьори. Отзад – ресори.

 

Подобно окачване е било налично у редица американски модели. Това на ЗИЛ най-много прилича на конструкцията на фирмата Chrysler. Американският аналог обаче е разполагал с по-прогресивни, телескопични амортисьори.

 

Двигателят V8 с работен обем от 6 литра е развивал мощност от 200 конски сили при 4200 оборота в минута. Работил е в синхрон с двустепенна автоматична скоростна кутия. Дефорсиран аналог на двигателя е бил слаган и на камионите ЗИЛ. Двигателят е бил произвеждан почти половин век с постепенно модернизиране. На ЗИЛ‑111 за първи път в СССР се употребява вакумен усилвател на спирачките, разположен отляво на двигателя.

Концептуално двигателят на ЗИЛ е напомнял на крайслеровия двигател с обем 5.8 литра, който е бил монтиран вChrysler Imperial от 1953 година. Такъв автомобил е бил на разположение на московските инженери. Двустепенната скоростна кутия на практика е копие на крайслеровия агрегат Power Flite, дебютирал през 1952‑а година. Вакумният усилвател на спирачките на ЗИЛ‑111 също е бил взаимстван от Крайслер.

Три пъти един

 

Казват, че самият Хрушчов е настоявал ЗИЛ да не прилича на Чайка, която в съветската автомобилна йерархия е стояла по-ниско. Така или иначе, стилистите на московския завод доста ловко са префасонирали автомобила, променяйки предната част на каросерията. Така се появява и опитния образец ЗИЛ-Э111Г.

В края на 50-те години да се догони Америка, както се призоваваше на плакатите по онова време, със ЗИЛ все пак, отчасти, е било възможно. Но да се изпревари, не. Съветската машина е впила в себе си творческите преработки на достиженията на задокеанската автомобилна промишленост, но далеч не всичките. Да кажем, че Кадилаците през онези години са имали задно пневматично окачване.

Но основното е в това, че зад океана подобни автомобили са били правени в стотици хиляди бройки, а ЗИЛ-111 е била ексклузивна кола за висшия партиен елит на СССР. До 1967 година са били произведени само 112 автомобила от всичките модификации, включително и кабриолетите. /auto.blitz.bg