Финансистът Левон Хампарцумян, който стана „Банкер на 2018 г.” коментира проблемът с хроничната бедност пред Би Ти Ви. По думите му страната ни винаги е била най-бедната държава в Европа, дори по времето на комунизма.

„През 1944 г. България е на същото икономическо положение като Дания – селскостопански държави с наченки на индустрия. След това едно развитие на социализъм ни докарва през 1990 г. да сме в икономически фалит. Не последните 30 години са ни вкарали в беля, а предишните 50 плюс следващите 30”, каза Хампарцумян.

Банкерът заяви, че заради системното недофинансиране на образованието има около 1 млн. души, които са функционално неграмотни.

„На тези хора дори да им предложиш работа, нямат елементарната квалификация да я свършат. Ако преди 30 години се хванеше един не много образован човек – след 3 месечен курс, той става тракторист. Днес един трактор струва 30 млн. евро, а таблото му е малко по-просто от това на самолет – не може с три месеца да се научиш”, посочи банкерът.

Финансистът заяви, че е важно да има голяма средна класа и подходяща инфраструктура, за да се повиши стандартът на живот в България.

Хампарцумян сравни начина на живот на семейство Баневи с този на френската кралица Мария Антоанета, която е останала в историята с изказването си „Като нямате хляб – яжте пасти”.

„Арогантното потребление в едно бедно общество е толкова безвкусно и неприемливо. Аз като отговарях за приватизацията на тях нищо не съм им продавал. Според мен, това което са правили е било в рамките на законите, такива каквито са ги писали тогава. Апетитът идва с яденето, с времето са направили неща, които също ги пише в законите, но в Наказателния кодекс”, заяви Хампарцумян.

Банкерът заяви, че българската икономика през последните години расте. Банките успяват да покрият старите си дългове и да бъдат на печалба. Хампарцумян коментира и изказването на шефа на Асоциацията на банките Петър Андронов, че идва краят на ниските лихви.

„Ниските лихви, който виждахме последните години, бяха мярка за стимулиране на икономиката за излизане от кризата, завъртане на колелото. Тази парична маса, при опасност от инфлация се изтегля и трябва лихвите да тръгнат нагоре. Това е начинът, по който централните банки прибират парите, които са напечатани, за да стимулират икономиките в лошите години. Не се очаква рязко повишаване, за да не се създава шок в икономиката”, каза Хампарцумян.

/24 часа