www.obekti.bg

Всеки ден пропускаме различни аспекти от света, защото сетивата ни възприемат само ограничена информация. Възможно ли е да сме уж владетели на планетата и да си мислим, че може да се разпореждаме с другите живи същества, когато не можем да възприемем всички цветовете, които вижда едно пиле?

Организацията на рецепторите в ретината на кокошките надвишава  тази на повечето бозайници, обяснява д-р Джоузеф Корбо, професор по офталмология от САЩ.

По времето на динозаврите повечето бозайници са станали нощни животни – и това е продължило милиони години. Птиците, които според най-широко разпространеното днес схващане са наследници на динозаврите, никога в еволюцията си не са били нощни. Резултатът от това е, че имат по-добро цветно зрение.

Нощното зрение зависи от фоторецептори в ретината, известни като пръчици, докато дневното зрение разчита на друг тип фоторецептори, наречени конуси.

„Човешката ретина има конуси, чувствителни към червения, синия и зеления спектър”, обяснява Корбо. „Ретината на птиците има още един вид, който разпознава спектъра на лилавото, включително и част от ултравиолетовите лъчи, и специализиран рецептор, наречен „двоен конус”, който смятаме, че им помага да засичат движение.”

Освен това при повечето птици тези клетки имат специализирана структура, един вид „слънчеви очила” или лещовидна маслена капка във всяка клетка, която се пигментира и филтрира всичко освен определена част от спектъра.

Ако ние сме способни да различим около милион цветове, птиците могат да виждат над 100 милиона.