Писателят Калин Терзийски сподели във Фейсбук два поста, в които личи тежко разочарование от реакциите на хората, коментирали новините около кончината на актьора Иван Ласкин. Терзийски смята, че българите са станали изненадващо злобни хора и твърдо отстоява позицията, че на зависимите от алкохола трябва да се гледа като на болни хора, които имат нужда от помощ. Ето какво сподели писателят:

ОТЧАЯНИЕ

Българите, в един много сериозен (плашещо висок) процент, се оказаха (дори за врели и кипели хора като мен) учудващо злобни и грозни хора! Толкова грозно, жестоко, непрощаващо, свирепо и мръсно племе, което е готово – като глутница кучета – да се нахвъля и да разкъсва по-слабите – дори и когато са вече покойници…Тежко ни…Тежко на тая земя, че трябва да носи бремето на толкова чудовищно зли хора!

ПП И ако някой не вярва – нека прочете какво пишат „сънародниците му“ под постовете в памет на Иван Ласкин, които най-общо апелират именно към хуманност и към толерантност към по-слабите, към болните, към отхвърлените, па били те алкохолици или каквито и ще да са – но- пречупени и нещастни хора.

Малко по-късно той добави следното на стената си във Фейсбук:

АКТО И ДА Е – ДА МАХНЕМ С РЪКА И ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ

Злобата никого не е направила по-богат и по-щастлив. Но нека не забравяме, че изкуството винаги ни е правило такива. Залутани в злобите на дните си – ние виждаме само грозотиите. И поводите за нищожност.
А къде остава изкуството, възвишаващото ни изкуство, клети хора?
Така, така…
Та, за да продължим напред, за да загърбим нищожността и злобата – утре – защото сме живи – ви каня на Литературното четене от новата ми стара книга, култовата стихосбирка Сол. В клуб Алкохол. Многозначително, нали?
От 19.00. Под Столичната библиотека на площад Славейков. Изкуството. То ни прави вечни, па ако ще и по един абстрактен начин…но все пак – вечни, вечни…Да не забравяме това. А злобата – тя е за свинете.