Според данни на компанията за киберсигурност Norton, само през 2017 г., само в 20 държави по света над 978 млн. души са станали жертва на киберпрестъпления. Това е коствало на хората общо 172 млрд. долара. Реалната статистика е много трудно проследима, но със сигурност е и още по-впечатляваща, пише vesti.bg.. Но за хакерите кражбата на лични и банкови данни е лесната част от задачата. По-трудното е изпирането на парите след това и превръщането им в легален доход. БиБиСи разказва за някои от най-популярните методи за пране на пари, които хакерите използват.

Един от разпространените методи е купуването на популярна и скъпа техника с крадените банкови данни. След това тя се препродава в интернет на по-ниска цена от пазарната, което е и 100% печалба за хакера. Използват се и специално допълнителни програми, които да прикриват следите на хакера, за да не могат системите за сигурност на онлайн магазините да се „усетят“, че от едно и също място се правят много покупки с различни карти.

Друга популярна тактика е купуването на ваучери за подаръци. Те се препродават още по-лесно в интернет, като рискът след това е за самия купувач, който може да загуби отстъпката, ако онлайн магазинът открие, че ваучерът е бил купен с крадена карта и го деактивира.

Това обаче са тактики за по-малки кражби. Когато мащабът е по-голям, хакерите трябва да са доста по-изобретателни. Една популярна тактика е създаването на цяла мрежа от хора, които да станат шофьори на Uber например или друга подобна услуга и след това да получават плащания от клиенти, които също участват в схемата. Така се извършват фалшиви превози на едни и същи хора, уж редовни клиенти, но всъщност парите идват от хакера и се изпират през схемата. Естествено, срещу съответен дял от сумата за останалите участници. Този метод се оказва популярен в САЩ и Испания, казва Зив Мадор, от компанията за киберсигурност SpiderLabs.

Университетът на Съри също е направил проучване на тези дейности на хакерите. Екип, ръководен от Майк Макгайър, заключва, че всяка година милиарди долари минават през хакерите и черните онлайн пазари. Повечето пари се разменят между самите хакери и малка част реално се изпира и легализира.

А какво правят хакерите са парите? Макгайър казва, че са открили най-различни мотиви за киберкражбите. „Около 15% от от хакерите използват парите, за да си плащат сметките и ипотеките“, казва той. Разбира се, има и други, за които това не е достатъчно. Повечето хакери търсят начини да конвертират парите в реални активи и придобиване на по-богат статут.

Междувременно и самите банки стават все по-добри в засичането на измами и опитите на хакери да изпират пари дори и чрез създаването на нови фирми. „Често откриваме, че данните на собствениците на тези фирми са същите в десетки други заявки. Много е трудно да се създаде изцяло нова корпоративна или лична идентичност“, коментира Роб Хортън от Bank of England. Някои използват и „мулета“ – хора, които да регистрират фирмите на тяхно име и да получат дял срещу „услугата“.

Разбира се, и самите хакери постоянно измислят и разработват нови методи