След безпрецедентния теч на лични данни от Националната агенция за приходите (НАП), при който по официални данни са разпространени ЕГН, пароли, банкови сметки и др. на над 4 млн. български граждани, въпросът как потърпевшите да потърсят правата си остава. Досега след забавяне агенцията пусна само услуга, чрез която може да се получи информация или по-точно потвърждение, доколкото течът засяга почти всеки активен гражданин, че за него има някакви данни във файловете. Но не е ясно какви. От НАП твърдят, че само за 189 човека данните са такива, че ще бъдат уведомени лично, за да предприемат бързи действия с личните си документи. Граждани обаче вече се организират да търсят отговорност от НАП. Става дума за сложна юридическа материя и е важно да знаете за какво може да се подават жалби в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и НАП, какви обезщетения могат да се търсят и как, какви са шансовете на пострадалите да получат справедливост. „Дневник“ обобщи съветите на адвокати и специалисти по защита на личните данни*.

1. Директни действия към НАП

Пловдивският адвокат Ясен Крайчев е предприел няколко стъпки, разказа той пред „Дневник“. Внесъл е искане в НАП да бъде уведомен кои са личните му данни, които са изтекли. Институциите са задължени по регламента GDPR да информират потърпевшите както за конкретното нарушение, така и за мерките, които вземат, за предотвратяването му. Според адвокат Крайчев е добре гражданите да изискат от данъчните такава информация.

Паралелно с това юристът е пратил на НАП покана за доброволно изпълнение да бъде обезщетен със символичния 1 лев за претърпени неимуществени вреди. „Вредите се изразяват в: притеснения, произтичащи от основателни съмнения за възможни злоупотреби с личните ми данни; 10 дни липса на официална информация относно това какви мои лични данни не са били опазени въпреки достъпността им в интернет пространството; загубено време в промяна на пароли, пин кодове на дебитни и кредитни карти, консултации със специалисти в сферата на сигурността; притеснения, че неограничен и неизвестен брой трети лица имат достъп до мои лични данни, в това число адрес и финансова информация и други“, пише в жалбата му, предоставена на „Дневник“. Към нея той е приложил номера на заявката си, с която приложението на НАП го уведомява, че има изтекли негови данни.
„На основание чл. 82, ал. 1 от Общия регламент за защита на личните данни имам право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от нарушения на регламента от страна на администратор на лични данни. Ето защо Ви каня в тридневен срок от получаване на настоящата покана да ми изплатите обезщетение в размер на 1 (един) лев за нанесените неимуществени вреди поради допускането на изтичане на мои лични данни“, пише юристът до НАП и посочва банковата си сметка. Досега приходната агенция не го е обезщетила.

Но ако решите да направите същите стъпки – може да ползвате тези формулировки за исканията си.

Продължението четете тук