Трогателна история обикаля в последните часове в родния Фейсбук и се споделя от много хора. Думите наистина остават буца в гърлото и дават повод за размисъл, пише Petel.bg. Всичко се случва във Варна, но такива истории има на много места в България.

Ето какво пише Томас Корийков

Добър вечер на всички!

Искам да Ви споделя една случка набързо, която ми се случи преди малко, и смятам че си заслужава. Та:
Предполагам някои от Вас са виждали една жена – стои на Червения площад, малко по-нагоре от дюнерите, точно пред Subway. Продава цветя. Отглеждани в градинка, или на тераса. Всеки път, когато съм я виждал, си мислех да отида да я заговоря, но нещо ме спираше, може би това, че няма да ми хареса това, което ще чуя. Преди 1 седмица минах покрай нея и я заговорих за минута, но бързах. Тогава разбрах само че сама отглежда цветята и ги продава, за да си помага финансово. Не иска да пречи на никого и иска честно „да изкара някой лев“. Букетчетата са малки, каза че мога да взема което искам и ако нямам пари – не е проблем, да не се притеснявам. Тогава аз наистина нямах никакви пари в мен и просто говорих с нея. Тази вечер минавах пеша по тротоара и жената отново беше там. Отидох при нея и я поздравих, при което тя ми се усмихна широко и ме поздрави също. Попитах я как е и не е ли късно вече (беше около 22:50 ч.). Тя ми отвърна, че скоро ще прибира цветята и ще чака автобуса, за да се прибере. На въпроса ми каква е цената на букетчетата тя ми отвърна „3 лв“. В мен имах само 5 лв и й ги подадох, при което тя понечи да ми върне, а аз естествено отказах. Тя ми благодари сърдечно и очите й леко се насълзиха. Тогава ми сподели че събира пари за операция на очите (има глаукома от 4 години.) Пенсията й, разбира се, едва стига за лекарства и храна. Реших да попитам колко ще струва операцията – не от любопитство. Исках да разбера за колко пари се гаври държавата с възрастните хора. ЩЕ СТРУВА 600 ЛЕВА. Каза че не са много, но бавно ги събира, понеже няма откъде. Каза ми следното: „Още има добри хора. На 50 човека, 10 да са добри – добре е“. Отвърнах че на 50 човека, 1 да има добър, значи има надежда. Докато говорихме дойде момче, говореше на английски, попита ме по колко са букетите, при което отново остави 5 лв. 1 минута след това 2 момчета минаха и просто й подадоха лев или два, без да вземат цветя, понеже „Нямали булки, за които да ги вземат.“ Докато се случваше всичко това видях, че милата жена държи чаша с вода, беше още топла, може би са й я дали от Subway. Топлеше си ръцете. Попитах я докога ще стои, вече идва зима и ще е много студено, а тя ми каза че докато може ще стои и после няма да излиза. С насълзени очи ми пожела да съм здрав и си пожелахме лека вечер. Искам да помоля тези от вас, които имат възможност да отидат и да си купят букет от милата баба на Червения площад. Сигурно някои от вас са го правили, за което ги уважавам!! За жената, просто за цвят вкъщи или просто заради нея самата. 600 лв не са много, но за нея ще са безценни. Имам познания в областта и 4 години са много време с това заболяване, а идва зима. Ще съм БЛАГОДАРЕН, който може да отдели 1,2,5 лв или колкото може и да направим нещо добро заедно. Жената е там ВЕЧЕР, може би след 20:00, не знам точно. Стои до 23:00. За мен тази ситуация е срамна. За държавата. За това че хората не могат да си поправят зрението, след като са го дали, за да работят за тази държава (образно казано). Ако 200 човека дадем по 3 лв – жената ще може отново да вижда нормално. Един дюнер е 5 лв, кутия цигари – май също толкова (не пуша). Букетът е просто символ, без цена. Капка за нас, а безценно за нея. Благодаря на тези, дочели поста до края. Не търся внимание, а искам да го насоча към тази мила жена. За тези, които не са съгласни – ще Ви помоля да си спестят коментарите и да си продължат със заниманията. На тези, които искат да помогнат – БЛАГОДАРЯ ВИ.
Пожелавам Ви лека и спокойна вечер.
Внимавайте – асфалтът е мокър.
Бъдете добри.