Този сатиричен текст е писан преди два месеца, но днес имаме повод да си го припомним, цитиран от сайта Свободна Европа.

 Из тайния дневник на Данаил Кирилов (15 февруари 2019 година, София)*

„Мило Дневниче, уморен и скапан съм. Вчера буквално се разсипах с тия 16 часа в Народното събрание по Изборния кодекс, и предния ден пак среднощни заседания – просто не знам как оцелях. Добре че не се искаше от мен и да мисля, а тая работа беше поверена на Данчо Цонев. Ако трябваше хем да присъствам, хем да говоря, хем процедурни врътки да изобретявам – кодексът щеше да е приет преди извънредните парламентарни избори. Оф, пак казах това, дето не трябваше – нали уж всичко е стабилно и избори, викаме, няма да има. Успокоявам се, че на теб мога всичко да ти кажа. Те затова в партията ми викат: „Дани, няма да мислиш – Цецо се разбира с ДПС и ти само следваш указанията“. Защото ако трябва да ги обясня и все ще кажа нещо, дето не трябва.

Ето, питат ме тия журналисти: „Защо на практика премахнахте преференциалното гласуване и гражданите няма да могат да пренареждат кандидатите в листите“. И аз какво да им кажа? Ако нашите ми даваха да говоря каквото си искам – лесна работа: „Абе какви са тия граждани, дето ще пренареждат листите, бе?! Ама нали ако аз съм водач – съм се скъсал от работа, за да съм такъв и някой ще ми вика – не, бе Данаиле, няма ти да си в парламента. Абе, вие знаете ли как се заслужава водаческо място – колко лоялен трябва да си? Трябва да викаш на всеки, че ти е шеф. Днес викаш на Борисов, утре – на Цветанов. Да си почтителен, да правиш каквото ти казват. Дават ти текст за гласуване – организираш гласуването. Ама това, че ти не го разбираш – няма значение, трябва и на журналистите да обясниш (добре че всичко ни пишат пиарите!).

Ето – седиш по 16 часа в парламента. Викат ти, че си шайка. Ти се опитваш 45 минути да измислиш какво да отговориш и тъкмо да го направиш, щото си е постижение, и излиза Спас Гърневски на трибуната и ти взема мисълта! И славата ти взема!

Казвам ти, мило дневниче, всичко щях да им обясня ей така – право куме та в очи на журналистите, ама проблемът е, че те не разбират. А пък и на мен не ми дават да приказвам. Шефът вика: „Нищо, че не вдяват, ти нещо ще объркаш“. Аз па си мисля кога тоя Цветанов стана еталон за стратегическа мисъл. Ама нищо не мога да му кажа, нали място в листата защитавам.

Ох, ужасно съм изморен. И с ЦИК трябваше да се оправим. Как хем да кажем, че сме за спазването на закона, хем да го нарушим. Ама измислиха, направихме го.

Добре че беше Данчо Цонев – нашият истински коалиционен партньор. Да измислят ДПС, да ни дадат гласове, да си управляваме. Даже се чудя на шефа (другия, не Цветанов) защо не каже, че си управляваме с Пеевски, така и така вече три мандата това правим… Сега вярно, че аз разбрах какво става чак на втория, ама в партията викат, че избирателите са по-смотани и не загрявали още. За Цонев обаче говорих – като порасна искам да приличчам на него. Дават му да говори по всички теми, пращат го по телевизиите, винаги е водач на листа. Искам да съм като него, дори и така да мога да лъжа искам… Ама в ДПС се шегуват с мен и викат, че като си отворя устата по-скоро приличам на Мустафа Карадайъ.

Иначе, дневниче, избори идват, то е ясно. Не говоря за европейските. Затова трябва сега да си почина уикенда и в понеделник и аз като шефа да ида на молитвена закуска. Шефът ходи в САЩ, аз трябва да ида при него – да му се помоля да види колко неща направих за партията, водач на листа, с гарантирано място да ми измисли. Да, да – така ги разбираме ние молитвените закуски при нас.

От време на време и на молитвена закуска в сараите ходим, ама там не аз. На мен само ми дават после текстовете за гласуване и викат: „Виж – организирай гласуването, Цонев ще ти обясни“.

Хайде, приключвам вече, дневниче. Цветанов ми звънна, имал задачи за мен. Истината е, че се възхищавам на интелекта му. И на него искам да приличам. Добре е човек да има политически кумири. Той и Цонев са за мен.“

*Пояснение за лицата, които не разбират от журналистика, най-вече политиците текстът е сатира и ирония, а не новина! Сатирата е литературен похват, който осмива хора или явления, разобличава и критикува социални и човешки пороци. Целта често е да се провокира или да се предотврати промяна. Това се постига с използването на различни средства – хипербола, алегория, ирония, сарказъм или насмешка.