илюстрация Борис Ангелушев

Има ли книги, които са винаги и актуални и такива, чието съдържание и идеи остаряват с времето и стават неразбираеми за новите поколения? И още нещо – кой преценява, че една литературна творба е изгубила силата си и може да бъде извадена от списъка с произведения, които всеки ученик трябва да познава?
Тези въпроси поражда дискусия във Фейсбук по повод романа на Георги Караславов „Снаха“ в най-голямата група за литература на български „Какво четеш…“
Творбата на Караславов е сред произведенията, които отпадат от изучаване в 12 клас, заедно с шедьоври на литературата ни като „Антихрист“ на Е. Станев, „Хоро“ на А. Страшимиров, „Вечната и святата“ на Е. Багряна и други.
Изключително много български читатели определят книгата като „страхотна“, „любима“ и признават, че са я чели по няколко пъти. По-интересното е обаче, че според много от читателите, проблемите в нея, свързани с алчността, способността на ламтежа за пари и имоти да разрушава семейства и съдби, изобщо не са престанали да бъдат актуални за днешна България. Други пък се учудват на подобни оценки и се надяват, че обществото ни се е променило, а нечовешкия свят на чорбаджийството е изчезнал. Ето някои от по-интересните коментари:

„Не знаех, че още се чете, знам го наизуст, една от любимите ми български книги, потърсете Орлов камък на същия автор , мисля, че ще ви хареса“

„Чела съм я просто защото я имахме вкъщи (не сме я изучавали в училище, независимо че съм завършила 1994 г). Не я харесвам въобще, мрачна и потискаща книга – реалистична и много българска, но от грозната страна. Представя отношения и ценности, които вече почти не присъстват в нашата реалност – и по-добре! Тотално не мога да споделя възторзи по адрес на „Снаха“ и не смятам, че е бог знае каква забележителна литература, че чак пък да се слага до Талев.“

„Тази грозна страна на българските семейни, по-точно родови отношения, беше често срещана реалност до преди 15-ина години и за съжаление книгата все още е актуална като тематика на разни места“

„Страхотна е книгата и мисля, че и до ден днешен нямаме съществен напредък с имотите и парите. Пак има драми. Юрталана съм го мислила две седмици след прочита на тая книга. И кой знае още колко ще го мисля. С баща ми някой път се смеем, че той го мисли 40 години, след като го е прочел, пък аз къде съм тръгнала с тия две седмици.“

„Като тракиец смятам, че „Снаха“ е сред върховите постижения на българския роман на ХХ век и № 1 за тракийската литература. Винаги съм го харесвал този роман и препрочитал, нищо, че не съм съгласен с политическите изцепки на Караславов след 1944 г. Описан е един свят, чийто край съм наблюдавал като дете – психика, език, тая страст към земята, природа и т.н.“

„Тази книга, веднъж прочетена и не може да се забрави. Много, много хубава и разтърсваща книга.“
Е, след като „Снаха“ на Георги Караславов предизвиква толкова силни реакции у читателите, трябва ли да остане в учебниците, или не?