profit.bg

Повечето телевизори, които се продават в днешно време, са от т. нар. „смарт“ поколение – устройства, които имат достъп до интернет, вградени стрийминг услуги и възможност за инсталиране на външни приложения.

Въпреки всички тези нововъведения, цените на телевизорите прогресивно намаляват. Замисляли ли сте се защо?

Оказва се, че една от основните причини за ниската цена на устройствата е фактът, че те събират вашите данни и ги продават на рекламодателите, пише електронното издание The Verge.

Платформата публикува интервю с главния технически директор на Vizio Бил Бакстър, в което той обяснява бизнес модела на американския производител на битова електроника. Компаниите, като Vizio и TCL, предлагат на пазара устройства от най-високия сегмент на изключително достъпни цени.

The Verge дава пример с 65-инчов 4K HDR телевизор, който може да се купи за под 500 долара.

Тази ниска цена обаче идва с една малка „уловка“. Много от тези устройства всъщност събират информация за потребителите, която впоследствие продават на трети страни. Така те могат да научат какви предавания гледате, какви реклами предпочитате и дори къде се намирате.

Бакстър пояснява, че всеки потребител може да избере дали да разреши използването на таргетирани рекламни съобщения, както и че всяка информация, която компанията събира, се „анонимизира“.

Това означава, че купувачът получава сурови данни за потребителските предпочитания, които обаче не включват имена, адреси, контакти и т.н.

„Vizio разработи едни от най-подробните политики за събиране и обработване на лични данни, така че потребителите да имат абсолютна яснота за всичко, което се събира като информация, какво се случва с нея, при кого отива и за какво се използва“, казва той.

По думите му таргетираната реклама всъщност може да бъде от полза и за самите потребители, защото, в крайна сметка, им осигурява по-добра услуга. Но ако някой не желае да се възползва от нея, има пълната свобода да изключи тези опции на своето устройство.

Според техническия директор на Vizio, не става въпрос само за събирането на данни, а за цялостната „монетизация“ на телевизорите след първоначалната покупка. По думите му на пазара на битова електроника вече се работи с много ниска норма на печалба – между 5 и 6%.

Конкуренцията е жестока и по тази причина Vizio няма интерес да печели от продажбата на самите устройства, а само да покрива производствените си разходи. Печалбата, според него, може да се генерира впоследствие.

„Един телевизор изкарва средно по 7 години в едно домакинство. Конкретно в нашия случай, телевизорите на Vizio се ползват средно по 6.9 години. Имаме и клиенти, които ги ползват по 11 години и повече. Всички „ъпдейти“, които правим в софтуерните си продукти, са направени така, че да са съвместими с тези по-стари устройства.

Ние продължаваме да инвестираме в тази стара техника и не се стремим на всяка цена да подаваме нов хардуер на всеки четири, пет или шест години“, казва Бакстър.

Според него в рамките на жизнения цикъл на един продукт, той може да генерира много „странични“ приходи за компанията, извън първоначалната покупка.

„Можем да продаваме на потребителите филми, стримийнг услуги, да предлагаме рекламни пространства. Данните са само една част от тази дългосрона стратегия. Нещата не са много по-различни от бизнес модела на един интернет сайт, например“, обяснява техническият директор на Vizio.

Той е наясно с факта, че много потребители ще предпочетат да „изключат“ събирането на данни, защото по една или друга причина се страхуват за неприкосновеността на личното си пространство. Но други ще предпочетат да се възползват от предимствата на този модел и точно на това разчитат компаниите, като Vizo и TLC.

„В крайна сметка, потребителите също трябва да разберат, че ако ги няма тези допълнителни източници на рекламни приходи, те няма да могат да си купят толкова качествен хардуерен продукт на ниска цена. Едното винаги е за сметка на другото“, признава Бакстър.

Vizio е частна компания, основана през 2002 г. в Калифорния. Приходите й възлизат на над 3.5 млрд. долара. През 2015 г. компанията беше замесена в скандал, след като стана ясно, че е събирала неправомерно потребителски данни от над 11 млн. устройства, които впоследствие е продавала на рекламодатели.

Тогава компанията се съгласи да плати глоба от 2.2 млн. долара.